Един от синонимите на „любов“ със сигурност е думата „детство“. Там, където свободата е истински възможна, много преди грижите да се превърнат в наш неизменен спътник и преди да попадаме в ситуации, които налагат вземането на отговорни решения.
Да си възрастен е сериозна работа, но е важна нагласата, с която посрещаме предизвикателствата и преодоляваме препятствията.
Не бива да забравяме кои сме били. Нужно е да помним, че сме гледали света с широко отворени очи, за да не спираме да откриваме красотата на живота и като възрастни. Постигането на определени цели не ни прави непременно щастливи. За да избегнем рутината, трябва да продължим да търсим вдъхновението, само така можем да направим радостта достижима.
Детето в нас се трогва от малките неща.
Казват, че любопитството убива котките, но това със сигурност не важи за малчуганите. Инертността никога не е била добър съветник. Насладата не идва с големите очаквания, а с възможността да изпитваме щастие от простите удоволствия.
Животът трябва да е приключение. Приключение, за което сме чели в детските книжки, но в което е задължително да бъдем главни действащи герои като пораснали хора. Изгубим ли интерес към него, ние просто съществуваме, упражняваме се във вдишване и издишване, а в това няма нищо вълнуващо.
Първата целувка не се забравя. Обикновено тя се случва под небе, в което звездите са много по-огромни, в невинните ни детски очи всичко е много по-голямо, отколкото изглежда. Веднъж познали силата на любовта, с времето ставаме още по-силни, защото не спираме да я преоткриваме, не спираме да опознаваме безбройните ѝ проявления и така трябва да бъде.
Децата в нас помнят какво е възхита, затворим ли очи само за миг, тя винаги е насреща.
Мечтите са тези, които определят посоката. Именно те правят приключението незабравимо. Пътят може да е постлан с добри намерения, но ако не сме в състояние да изпитваме възторг от пътуването, никога няма да се почувстваме щастливи отново. Детството ни учи, че няма невъзможни неща. В света на възрастните любовта помни това отлично.