-След финала на „Денсинг старс” избрахте екскурзия до Париж със семейството. Това ли е любимият ви град и за кой път го посещавате?

-Париж наистина е любимият ни град, върнахме се за трети път там. Предишният път празнувахме петата годишнина от брака си във френската столица с жена ми сами, сега заведохме и децата. Заради непрекъснатата ми заетост в „Денсинг старс” не можех да ги виждам много, затова решихме да им подарим едно ходене до „Дисниленд”, на което да се насладим заедно. Духът на Париж с неговата култура, архитектура, кухня няма как да не ни харесва. Винаги с голямо желание се връщаме в Париж, но обичаме много пътуванията до Рим, Милано, Виена. Това са все любими наши места, които посещаваме при всяка възможност.

-Като страстен пътешественик мислех, че ще споменете екзотичните места като Бали, Малдиви..

-Екзотичните острови са приятни за почивка, но не са нашата страст. Аз обожавам архитектурата и за мен е важно да виждам красиви сгради, пък и да усещам атмосферата в европейските градове.

-Предстои дъщеря ви тръгне в първи клас. На какво искате да я научи училището или вие сте от хората, които смятат, че семейството е основният възпитател и учител?

-Обърна ми се стомахът при този въпрос, защото става въпрос за дъщеря ми. Страхувам се от порастването й, все пак е нормално всеки баща да се притеснява за децата си. За мен е много важно възпитанието, което даваме вътре в семейството, но не по-малко съществено е какво ще се случва в училище оттук-нататък. Мисля, че е определящо децата да имат учители, които обичат. Защото чрез любовта към учителя, до познанието се стига по-лесно. Досега дъщеря ми имаше щастието да попадне на много добър учител-мис Нели, която много помогна тя да израсне правилно. Надявам се сега отново да има толкова любим и отдаден учител, който да й помогне да стъпи в новия живот смело и отговорно. Знаете ли, в тази ранна възраст децата се променят всеки ден. Айлин ще учи в езиково училище с английски, който вече започна да учи в предучилищната.

-Ограничавате ли децата си в седенето пред компютъра, телефона и телевизора?

-Опитвам се да бъда по-широко скроен и да им оставям свобода с надеждата, че тези устройства ще им омръзнат и те ги сложат на втори план. При по-голямото ми дете-Айлин, това вече се получава. Тя няма кой знае какъв афинитет към мобилните устройства, докато Давид, който е по-малък, често играе по-дълго на тях. Няма как да е иначе: той е момче, харесват му компютърните игри в които се стреля, рита се топка или се играе бокс. Виждам, че директната забрана по-често възбужда интереса им и ги кара да прекарват по-дълго време пред електронните устройства. Ако оставиш децата сами да им се наситят, те сами започват да ги забравят и да се интересуват от други неща. Обичам да казвам, че родителят трябва да е присъствен при децата си. Та присъствените родители трябва да могат да занимават децата си и с други неща, освен с мобилни устройства. Ако им създадем интерес към книги, рисуване, спорт, те спират да се интересуват само от телефоните. Ако обаче родителите стоят безучастни, нормално е хлапетата да искат да се забавляват с нещо.

-Казахте вече, че „Денсинг старс” е вашият бенефис, което ще рече, че вече няма да ви гледаме на паркета.   

-Със сигурност повече няма да участвам като професионален танцьор в „Денсинг старс”, защото нямам физическата възможност за подобен ангажимент. Форматът е много тежък и изисква много време. Когато вече имаш семейство и си минал по целия път на един професионален танцьор, е хубаво да се изкачиш на друго ниво. Разбира се, ако някога ме поканят за жури в „Денсинг старс”, със сигурност ще се съглася. Като професионален танцьор ще се изявявам на сцена само в мои спектакли, които смятам да организирам веднъж годишно. Подготвям през декември  танцов спектакъл-бенефис с моите партньорки на паркета през годините. Надявам се да участват и мои приятели като Маги Джанаварова и Поли Генова. Всичките ми партньорки от участията ми в „Денсинг старс” през годините също ще бъдат поканени. Така че не се отказвам от активното танцуване, а по-скоро от последващо участие в „Денсинг старс” на паркета. Иначе ще продължа да участвам в спектакли. На „Денсинг старс” дадох много от себе си, но и взех достатъчно от формата.

-А как се излиза с болка на паркета в предаването? Вие бяхте сериозно контузен..

-Дори болкоуспокояващите не винаги помагат при фрактурата, която получих по време на предаването. През първата една седмица, след като счупих костица в „Денсинг старс”, болката бе наистина ужасяваща. Слагаха ми опиати, директно в ставата, но и те не помогнаха. Държаха ме мобилизацията и желанието да танцувам. Не можех да предам доктор Неделя Щонова, нито можех да предам себе си като професионалист. Играх с тази фрактура народния танц и дори се видя как леко влача крака си. Като приключихме, така извиках, че за всички стана ясно, че това не е сценичен трик, просто много ме болеше. Не исках да се предавам на дискомфорта. Винаги в живота си съм се опитвал да се мобилизирам срещу болката. Благодарен съм, че успях да издържа, защото бяхме в средата на „Денсинг старс” и нямаше да е добре да отпаднем заради тази контузия. Не мога да не спомена името на доктор Кристиян Комитов, който овладя положението. Много съм му благодарен за грижите през тези първи 14 дни след счупването. Той успя да ме вдигне на крака и ми даде възможност да продължа напред в състезанието.

-Беше ли ви страх от оценките на журито и от кого се притеснявахте най-много?

-В нито един от сезоните на „Денсинг старс” не съм танцувал заради оценките на журито. Те са професионалисти, аз също-няма как да се страхувам. Бил съм оценяван през целия си живот, но винаги съм знаел, че най-важната оценка в един субективен спорт, какъвто са спортните танци, е оценката на публиката. Когато публиката те харесва, никой не може да промени това. Забележките на журито бяха конструктивна критика, която трябваше да обработим и с която да се съобразим, за да сме по-добри при следващите представяния. Журито този сезон беше много честно към нас и ни мотивира да се представим добре след всяко следващо изиграване.

-С доктор Щонова се запознахте заради предаването. Не се ли стреснахте, че трябва да танцувате с един толкова силен, даже железен човек?

-Не, даже се зарадвах. Тя е човек, който се занимава с отговорна и сериозна професия-не само с медицина, но и с журналистика. Затова бях сигурен, че тя ще е отдадена на процеса. И след края на формата, почти няма ден, в който да не сме се видели и това е най-хубавото. Приятелството, което създадохме в „Денсинг старс”, ще продължи и занапред.