Силвена Роу е родена в Пловдив, но след сватбата с мъжа си англичанин се установява на Острова. Там си спечелва славата на един от най-добрите кулинари, но в момента има собствен бизнес и в Дубай. Спечели българските зрители с участието си в „Мастършеф“, а тази пролет започна инициатива за даряване на книгата си „У дома“ на български читалища.
- Започнахте похвална инициатива, като дарявате своята книга „У дома“ на читалища. Как ви хрумна тази идея и изненадахте ли сe от големия интерес?
- Стартирах инициативата „У дома за 24 май“, водена от желанието максимално много хора да имат достъп до моите знания за приготвяне на здравословни, балансирани, лесни и вкусни рецепти. Искам да вдъхновя българите да обръщат повече внимание на това, което консумират. Да преоткрият позабравените български продукти, вкусове и кулинарни традиции, които са в основата на здравословното, устойчиво и балансирано хранене. Не очаквах толкова голям интерес. Получих поздравления и желание хората да се докоснат до моята книга от всички краища на България. От места, чиито имена дори чувам за първи път. Постарах се да откликнем на всички и много им благодаря за топлите и добри думи и пожелания, с които ме обсипаха.
- Баща ви е бил журналист. Той ли ви отвори към света на читалищната дейност в България?
- Животът и на двамата ми родители бе неразривно свързан с културата, изкуството и творчеството. Логично и двамата се стремяха да възпитат в мен същата тази любов, която те имаха към различните носители на културни ценности. Майка ми беше реставратор, баща ми заместник главен редактор на в-к „Отечествен глас“, директор на Народната библиотека в Пловдив, полиглот и бохем. От тях съм наследила не само страстта към готвенето, но и любознанието, почитта към традициите, желанието за откриване на нови светове и култури, стремеж към непрекъснато усъвършенстване и развиване на нови умения.
- Книгата ви цели българите да преоткрият удоволствието и ползите от традиционните рецепти с варива и зърнени храни. Забравихме ли ги в последно време в желанието си да сме твърде модерни и да ядем само кореноплодни?
- Според мен българите наистина са позабравили ползите както от традиционните български продукти, така и от начините им на приготвяне. Предполагам, че се дължи на забързаното модерно ежедневие, заливането отвсякъде с изкушаващи реклами на пакетирани и лесни за консумация храни и всевъзможни диети. Рецептите в последната ми кулинарна книга „У дома“ стъпват на висококачествените варива и зърнени храни на „Крина“. Целта ми при създаването им бе да върна вниманието на българите към традиционните български продукти и вкусове. Да им припомня, че най-полезната храна за всеки от нас е тази, която се отглежда в родния му край. Ползите от нея са закодирани в неговото ДНК. Радвам се, че мога и от вашите страници да призова хората в България да избират нашите продукти. Освен на варива и зърнени храни да залагат и на киселото мляко, фасула, туршиите, зелето, всички зеленчуци, особено пурпурните, защото са наситени с антиоксиданти, с които борим стареенето. Да консумират по-малко месни и млечни продукти. Винаги да търсят продукция от чисти източници. Искам българите да се научат да се замислят с какво се хранят, защото храната има пряко отражение върху нашето физическо и психично здраве.
- Къде се крие силата на суперхраните?
- Като експерт по биохакинг и човек с дългогодишен опит в света на кулинарията ви уверявам, че варивата и зърнените храни имат славата на суперхрани напълно заслужено. Най-важна от многобройните им ползи е способността им да понижават риска от хронични заболявания, като някои видове рак, диабет и наднормено тегло. Те са много добър източник на витамини и минерали, от които се нуждаем, за да могат нашите органи и системи да функционират правилно. Имат високо съдържание на фибри, което ги прави полезни за нашия стомашен тракт. Няма да се уморя да повтарям, че нашето здраве зависи от здравето на нашата храносмилателна система. Тези суперхрани са чудесен източник на протеини, които са важни за растежа и възстановяването на мускулната маса. Пълнозърнестите храни и варива поддържат в изправност сърдечносъдовата система, защото допринасят за здравословните нива на холестерол и кръвна захар. Също така ни предпазват от натрупване на излишни килограми, защото създават чувство на ситост и ни карат да ядем по-малко. Зърнените храни и варива са лесно достъпни и с тях се приготвят разнообразни рецепти, удовлетворяващи дори и най-придирчивите.
- Делите времето си между Дубай и България, а семейството ви е във Великобритания. Къде всъщност се чувствате у дома си, както се казва и вашата книга?
- Навсякъде, където е семейството ми и усещам обич и искреност от хората около мен. В този смисъл усещам се у дома и на трите места. Разбира се, най-лична, най-скъпа и най-любима винаги ще бъде България, защото тук съм родена и отраснала. Тук съм изживяла невероятно детство сред любящо семейство, страхотни хора, в град, пълен с история, култура и духовност, какъвто е Пловдив.
- Бракът ви продължава вече 38 години. Каква е тайната за една толкова дълга връзка?
- Моят съпруг е невероятен човек и аз съм много благодарна на съдбата, че ме срещна с него. Тайната на щастливия брак се крие в правилната и навременна комбинация от много неща. Тези, които считам, че са изиграли най-голяма роля в моята връзка, са любовта, уважението, доверието и подкрепата. Без тях нито щяхме да имаме дълголетен брак, нито щяхме да се радваме на прекрасните деца и внуци, с които ни дари съдбата.
- Вече сте баба на две внучки. Успявате ли да прекарвате време с тях предвид натоварения ви график? Кой е най-важният урок, който държите да ги научите?
- Времето за любимите хора никога не е и няма да бъде достатъчно. През последните години съм си наложила правило да работя десетина дни в месеца, за да мога след това да отделя достатъчно време за качествено общуване със семейството. Стремя се да виждам често моите внучки. Всяка среща с тях носи огромна радост в моя живот. Много неща имам и искам да им предам като отношение и настройка към хората и живота. Сред най-важните неща, на които искам да ги науча, са да бъдат добри, да изпитват благодарност за малките и големи неща, които им поднася съдбата, да са съпричастни, борбени и отговорни. Искам да възпитам в тях и здравословна доза обич към самия себе си, защото без нея няма как да постигнем лично щастие, няма как и да дарим околните с обичта, която заслужават.
- Липсва ли ви „Мастършеф“? Гледахте ли изданието, в което в журито бе шеф Таралежков, който също работи във Великобритания? Може ли да говорим за българска следа в кулинария във Великобритания заради вас и него?
- „Мастършеф“ беше страхотно преживяване и съм много благодарна, че ми се случи. Не бих могла да кажа, че ми липсва, защото аз съм човек, който живее в настоящето. Погледът ми и мислите ми са насочени към случващото се тук и сега. Гледала съм с интерес, макар и не изцяло изданието, в което част от журито бе шеф Таралежков. Поздравявам го за представянето, но не го познавам лично. Дали двамата прокарваме българска следа в кулинарията на Острова, това трябва да кажат кулинарните критици. Щастлива съм с това, което правя и съм. Оценките оставям на другите.