Между кристалносините води на Югоизточна Азия, пръснати сред архипелазите на Индонезия, Филипините и Малайзия, живее уникална група хора, известна като баджау. Те са морските номади, чийто живот е неразривно свързан с океана. Векове наред тези хора са се адаптирали към живот на морето по начини, които впечатляват и най-опитните мореплаватели и учени.

Исторически корени и начин на живот

Баджау, понякога наричани „морските номади“, имат богата културна история, която датира от древни времена. Традиционно те живеят в дървени лодки, наречени „ланса“, които служат като дом, транспорт и място за риболов. Още през XV век различни общности на баджау мигрират между Филипините и малайзийския регион Сабах, насърчавайки културен обмен и създавайки селища във водата.

Законът за миграция на Малайзия от 1959 – 1963 г. променя значително нещата за баджау. Това законодателство не прави разлика между търсещи убежище, бежанци, незаконни мигранти и лица без документи или без гражданство. Така баджау се оказват изправени пред несигурна правна ситуация, която се влошава по време на гражданската война в района на Минданао през 1970 г., принуждавайки много семейства да отплават към източния бряг на Борнео, където оттогава се борят с бюрократичните процеси в Малайзия.

Към 2023 г. едва около 100 до 200 представители на баджау живеят в „ланса“ близо до източния малайзийски град Семпорна. Поради липса на гражданство или официални права да се заселят на остров Борнео баджау запазват техниките за морски лов, предавани от поколения.

Феноменът на „морските хора“

Днес техните ненадминати умения за навигация и риболов са наследени от поколения и те са считани за едни от най-добрите ловци на морски дарове в света. Баджау са известни с необикновената си способност да се гмуркат на дълбочини до 60-70 метра без помощта на кислородни бутилки и да задържат дъха си до 10-13 минути.

Изследвания показват, че тази способност е резултат от физиологични адаптации. Например, далакът им е значително по-голям в сравнение с този на средностатистическия човек, което им позволява да съхраняват повече кислород в кръвта си по време на дълбочинни гмуркания. По време на своите гмуркания те носят специални ръчно изработени дървени очила, за да предпазят очите си. Уменията за изработване на тези очила се предават от поколение на поколение.

Култура и обичаи

Културата на баджау е богата и разнообразна, изпълнена с уникални обичаи и вярвания. Те имат своя собствена музика, танци и традиционни ритуали. Например, една от най-известните традиции е фестивалът „Регата Лепа“, който се провежда всяка година в град Семпорна, Малайзия. По време на този фестивал баджау демонстрират своите умения в мореплаването и риболова, като организират състезания с лодки и други мероприятия.

Дневното им меню включва разнообразен набор от морски дарове, включително морски краставици – ценен източник на протеини, използван и за медицински цели, както и като афродизиак.

Като духовни хора баджау почитат Омбох Дилау – бога на морето, както и някои морски духове. Въпреки че голяма част от населението на баджау изповядват мюсюлманството, тези вярвания са преплетени с техните самобитни традиции и обичаи. Традиционното облекло се отличава с живописни цветове и впечатляващи бродерии, разкриват от Tribes World.

ПЪТЕШЕСТВИЯ

Автор Антония Михайлова

Изкусните ловци на див мед в Непал - един от най-опасните занаяти в света

Автор Антония Михайлова

Проблемите на съвремието

Въпреки уникалния си начин на живот и култура баджау са изправени пред множество предизвикателства. Заради натиска от модернизацията и регулациите на морските ресурси, техният традиционен начин на живот е под заплаха. Освен това климатичните промени и замърсяването на океаните усложняват техния достъп до риболовни ресурси, което допълнително влошава положението им.

Освен че разчитат на уникалната си техника за морски лов, усъвършенствана през вековете, те търгуват с островитяните излишъкът от риба, омари и морски краставици, като в замяна се запасяват с основни провизии за оцеляване. Въпреки това недостигът на средства за ремонт и поддръжка на лодките и колибите над водата, в които живеят, съчетан с ограниченията на местния национален парк за сечене на дървета, все повече от малкото останали обмислят да изберат живота на разселени изгнаници, избирайки да се преместят на континента.