В детството приказките се възприемат съвсем различно, отколкото в зряла възраст. В първия случай си представяме красиви принцеси и принцове, живеещи в разкошни замъци в мир, любов и хармония. Връщайки се години по-късно към произведенията, виждаме, че пътят на героите от началото на историята до нейния край в повечето случаи е много труден. Те или са заобиколени от жестоки роднини, или се сблъскват с неприятни непознати, или правят големи жертви, за да може най-после всичко да завърши за тях с щастлив край.

Но има и такива приказки, в които очакванията и мечтите не винаги се сбъдват. Един пример за такъв вид произведение е „Малката русалка“ от Ханс Кристиан Андерсен. Какво всъщност иска да ни каже авторът на тази красива, но тъжна приказка?

Сюжет на приказката

Първо, нека да си припомним сюжета на култовата книга. Малката русалка живее в подводното царство с баща си, баба си и петте си по-големи сестри. Според установените правила на 15-годишна възраст всяка русалка има право да плува до повърхността на океана, за да погледне оттам света. Момичето очаква с нетърпение този момент и когато той настъпва, тръгва с голямо вълнение и нетърпение на първото си пътешествие. Когато изплува на повърхността, тя спасява корабокруширалия принц, в когото мигновено се влюбва. В душата ѝ настъпва преломен момент и от този миг нататък подводният свят, в който е родена, за нея спира да съществува и единственото нещо, към което започва да се стреми, е да бъде с красивия непознат.

Героинята на историята внезапно се отказва от семейството, дома и красивия си глас, само за да бъде на сушата и да получи краката, за които така мечтае. И, разбира се, да накара принца да се влюби в нея и да я пожелае с цялото си сърце и душа. За съжаление, както често се случва, копнежът ѝ за щастлив живот с бленувания мъж не се реализира.

Контекстът

Съдбата на момичето не се развива по най-добрия начин, тъй като тя не получава достатъчно емоционална близост нито от баща си, нито от баба си и всъщност историята на Малката русалка е ясен пример за необичано дете, смятат някои психолози. Андерсен я описва по следния начин: „Тя беше странно дете - тиха и замислена. Докато нейните сестри се радваха на разни любопитни неща, паднали при тях от разбитите кораби - тя, освен яркочервените си цветя, прилични на слънцето, обичаше само една хубава мраморна статуя, изобразяваща прекрасен момък. Статуята бе чудесно изработена от бял мрамор и беше паднала на морското дъно след едно корабокрушение...”

Писателят веднага пояснява, че девойката е различна от другите русалки - тя не мисли като тях и като цяло не е особено близка със сестрите си, които вече са видели другия свят и са решили, че няма нищо по-добро от родния им дом. „Нито една от русалките не гореше тъй силно от нетърпение да изплува на морската повърхност, както най-малката - същата оная, която трябваше да чака най-много и която беше винаги тиха и замислена. Често пъти нощем тя стоеше пред отворения прозорец и гледаше нагоре през тъмносинята вода, из която пляскаха с опашки и перки рибите. Тя виждаше месечината и звездите, които наистина изглеждаха твърде бледни, но затова пък много по-големи, отколкото ги виждаме ние.”

За малката русалка светът над водата е нещо примамливо и вълшебно. Тя мечтае за паралелна вселена, в която хората ходят, танцуват и създават семейства с красиви принцове като този, който тя е срещнала. Тя вярва, че именно той е този, който ще я обича, подкрепя и идеализира (все пак тя го е спасила от смъртта!).

А това е нещото, което тя иска най-много - да запълни чувството за самота и празнотата в себе си. Толкова силно копнее малката русалка за своя сродна душа, че дори е готова на сделка с морската вещица - сделка, която ще я отпрати далеч от бащиния ѝ дом и ще я обрече на смърт.

Комплексът "Малката русалка"

Основните признаци на нехаресвано дете са очевидни - егоцентризъм, трудности в управлението на емоциите и избор на взаимозависими отношения. „Аз съм близо до него, виждам го всеки ден, мога да се грижа за него, да го обичам, да дам живота си за него!“ - мисли си малката русалка, гледайки красивия принц. Но той се жени за друга и единственият шанс на русалката да продължи да живее е като убие любимия си и се завърне в подводния свят.Злощастната морска красавица е изправена пред тежък избор - тя трябва да избира между собствената си смърт и тази на човека, за когото копнее. Тя избира първото, обричайки се на смърт. Благодарение на добрите си дела обаче, тя се превръща в дъщеря на въздуха, доставяща утеха и изцеление на хората по земята.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Теодор Муховски

5 признака, че имате емоционална травма, за която дори не подозирате

Автор Теодор Муховски

Какво всъщност иска да ни каже Андерсен с историята на малката русалка?

Както вече отбелязахме, в приказката бащата е представен като авторитет, който не разбира детето си и не се съобразява с неговите потребности. Поставя забрани и не дава право на избор на дъщеря си да прави нещата, които обича.

Всъщност краят на приказката може да се интерпретира и като очакване на детето баща му да се промени и да стане такъв, какъвто то би искало да бъде – любящ и разбиращ родител, подкрепящ изборите на детето си. На финала бащата действително променя своето поведение и поставя потребностите на дъщеря си пред своите, но дали вече не е късно...

Сюжетът поставя акцент и върху емоционалната потребност от обич, от това да я даваш и получаваш. Малката русалка се отказва от своето семейство, загубвайки и без това несигурната опора в лицето на близките си. Изборът ѝ обаче подсказва и за стремежа на човек към самостоятелност и справяне с трудностите. В тази връзка детето може да има потребност да му се гласува повече доверие и вяра в качествата и способностите му, а също и да отстоява правото си на личен избор и свобода.