В световен мащаб климатичните промени водят до удължаване на периода в годината с летни температури, докато продължителността на останалите сезони намалява. Поради тази причина пролетта започва, но и приключва по-рано, докато есента – по-късно.

В частност за Северното полукълбо лятото става все по-дълго и по-горещо, а зимата все по-мека и къса, докато пролетта и есента се изместват във времето. Промените в България са сходни – има затопляне през всички месеци, като е най-съществено през лятото.

При бъдещо затопляне климатът на Северна България все повече ще прилича на този на Южна България, а климатът в южните части на страната ще е подобен на този в Северна Гърция.

През последните години често се говори, че пролетта и есента стават все по-къси и е възможно скоро да изчезнат. Друго разпространено твърдение е, че времето и природата в тези периоди сякаш “полудяват” поради климатичните промени. Изминалата 2023 г. беше най-топлата от началото на метеорологичните наблюдения в глобален мащаб, включително и в България. Наблюдава се удължаване на продължителността на лятото с около 22% и скъсяване на останалите сезони в умерените ширини на Северното полукълбо през периода 1952 – 2011 г., според научно изследване от 2021 г. Анализът също така установява, че пролетта и лятото настъпват по-рано, докато есента и зимата – по-късно. Такива изводи не са изненадващи, предвид че повишаването на средногодишната температура води до затопляне през всички месеци и сезони.Очаквано, в Северното полукълбо пролетта и есента са засегнати и от зачестяването на екстремните метеорологични явления – по-често има периоди с необичайно високи температури, което води до увеличен риск от интензивни валежи или засушаване в зависимост от района. Това включва и по-ранно начало на периода с горещи вълни през топлото полугодие.България не е изключение от световната тенденция, като затопляне се установява за всички сезони през периода 1931 – 2020 г., според обобщителен анализ на Националния институт по метеорология и хидрология.

Затоплянето през зимата се определя от повишението на температурите през януари и февруари. Пролетта също показва тенденция към затопляне, но от пролетните месеци само през март то е статистически значимо, докато всички летни месеци показват затопляне.

Относно есента – има затопляне от началото на века, но за целия период от 1930 г. насам няма ясна тенденция.При максималните температури повишението е най-голямо през лятото, а най-слабо – през есента. При минималните температури повишението е най-голямо през лятото, докато най-слабо е през зимата.При бъдещо затопляне все повече може да се очаква, че климатът на Северна България ще започне да прилича на този на Южна България, а климатът в южните части на страната ще е подобен на този в Северна Гърция.

В същото време обаче, на този етап няма как да очакваме 100% трансформация на климатичната зона от една в друга, поради местните особености на релефа и географската ширина.

От гледна точка на туризма, над 50% от европейските зимни курорти ще имат значително намаление на снежната покривка до края на века, при затопляне само от 2°C, но проблемите са явни и сега, като курорти като Банско, Витоша и Пампорово редовно се налага да разчитат на изкуствен сняг, за да “спасят” сезона.И въпреки че се очаква да има удължаване на летния сезон по морските курорти, поради все по-честите и интензивни горещи вълни, много от големите туристически дестинации в Южна Европа ще стават по-малко привлекателни за туризъм по време на най-топлите месеци – юли и август.Всичко това не означава, че преходните сезони в Европа ще изчезнат напълно – времето през различните периоди от годината ще има различен характер и занапред, но сезоните се променят, и то значително, пише Николай Петков от "Климатека", цитиран от "Обекти".