Една новина шокира обществото ни вчера. Първоначалната информация гласеше, че бебе е било изоставено в контейнер за боклук. По-късно стана ясно, че то е било оставено в запустяла тревиста местност. Било е близо до къщата на жената, която го е открила и спасила. Благодарение на нейната съобразителност и бързите действия на медиците, бебчето ще живее.

Лекарите казват, че е недоносено и е било измръзнало, но е стабилно.

Били са подготвени предварително и са очаквали детето да е по-зле. Добрата новина е, че е било намерено скоро след като е било изоставено. Било е с хипотермия, цялото в листа, с ниско кръвно налягане и сатурация. Но топлото време му е помогнало да оцелее. И късметът, разбира се. Защото ако преди жената го бяха открили кучета или диви животни, ако беше малко по-студено, Найден, както са го кръстили в болницата, вече щеше да е звездичка.

Но какво сърце трябва да имаш, че да оставиш собствената си кръв и плът на полето, на произвола на съдбата? Толкова много хора нямат деца, а дават мило и драго да могат да си родят рожба, толкова малко сме вече, според последните преброявания, а с лека ръка решаваме, че една душичка няма право да живее. Защо?

Днес излезе новината, че е открита майката на Найден. И какво от това? Тя не го иска. Тя се е отървала от него по най-гадния и нечовешки начин. С какво това малко бебче е виновно, че да получи такава съдба? Да бъде белязано по този начин?

Дано пък оттук нататък животът на Найден да се подреди по-добре. Да има късмет и срещне хора, които ще се погрижат за него, ще му дадат дом и любов, каквито всяко едно дете заслужава да има. Да расте здрав и да стане човек. Дано. Иска ми се да вярвам, че тъжната история може да бъде приказка с щастлив край. Понякога съдбата има собствено мнение и избира най-доброто решение.