Легендарният музикант Кирил Маричков почина снощи след инцидент преди концерт. Новината за смъртта му дойде неочаквано и разтърси цяла България.

Маричков се качва на сцената за проба на звука, спъва се в куфари и пада. Получава тежка черепно-мозъчна травма и въпреки че е пристигнала спешна медицинска помощ, музикантът издъхва в линейката.

„Днес страда огромното, многомилионно семейство на великия Кирил Маричков. Ние всички сме негови рожби. Той отгледа моята генерация - накара ни да се извисим над сивото ежедневие на една тежка епоха, да надделеем над своеволията на 20-век, да повярваме в себе си, в могъществото на музиката, в добрината, в приятелството, в любовта. Ако се вгледате внимателно назад ще видите и неговите следи до своите - да, две следи. Така е - той бе винаги до нас в този свят студен...и чак до залезния ден.
До последния си дъх той бе едно 79 годишно любопитно дете - търсещо нови хоризонти, прегръщащо нови стилове, рисуващо нови картини. Композираше, пишеше, пътуваше, свиреше...обичаше. Вярваше във Вълшебния цвят, който връща времето назад за да го удостои с вечна младост...нашта младост. И беше прав, защото намери начин да не остарее, дарявайки и нас със сладък, неувяхващ Маричков Вкус на времето! Толкова пъти ми е помагал в тежък момент. Толкова пъти ми е напомнял да не се отчайвам, да гледам към звездите и да не нарушавам съкровената Клетва към истинските приятели.
Кирил Маричков - трубадурът на нашата младост; човекът вдъхновение, чието име наобратно е лирик бе избрал да не спира да крачи по този свят със своята любима бас китара, от град на град, от сцена на сцена и от песен до песен.
Не вярвам, че смъртта му е нелепа. Той не си тръгна обездвижен, съсипан от болести и прободен от системи. Съдбата бе решила да го удостои с най-голямото признание и положи тялото му върху тържествената фрегата на музиката. Тя отпътува към безбрежния океан с тялото му до любимата сцена хванало своето четириструнно оръжие в последна битка за нашите сърца.
Но само тялото...истинската му същност остава да диша завинаги в красивите барелефи на неговата музика. Така че той винаги ще бъде точно там край реката, където се редят тополите, където черният кон никога няма да умре върху белия сняг и където неговият дългокос Хамлет облечен в дънки и тънка риза все още се тревожи да бъде или да не бъде средновековно невъзможен...
Сбогом г-н музика и попътен вятър към безсмъртието!“, пише Иво Иванов в социалните мрежи.

„Отказвам и пак отказвам.
Не мога да приема тази новина!
Не я искам!
Шокиран и вцепенен стоя и плача сам.
Човекът, чиято музика ми е помагала в тежки времена и ме е веселила в светли часове си е тръгнал от тази Земя.
Кирил Маричков, един от създателите на "Щурците", "Бъндараците", "Фондацията" и още и още...
Тръгнал си съвсем по музикантски - директно от сцената е поел Нагоре!
Не случайно абсолютно пророчески изпя и записа последно в последния си албум "75" и остави нарочно последно в албума като надгробен епитаф парчето "Тъмен вятър" по стиховете на великолепния Георги Константинов:
"В мен будува тревога необяснима.
И нощта извънземна
ме тегли навън...
Засега съществувам. Все още ме има.
След това ще изчезна
зад близкия хълм.”
Няма изчезване, Киро! Все още те има и ще те има вечно! Като песните ти! Ти ни остави такова Наследство!
Ти беше един от тези, които отвориха прозорците на Свободата по тези земи! Остави повече, много повече от "Две следи"!
Поклон и Бог да те прости!
И благодаря за песните!“, пише Ники Кънчев.

Иван Лечев сподели пред bTV: „Загубихме един голям човек. Аз мога да кажа, че го обичах, двамата сме свързани от малки. През годините сме имали безкрайни разговори, от които съм научил толкова много неща. Все още не мога да асимилирам, че говоря за него в минало време“.

Кирил Маричков