Вампиризъм, изсмукване на чужда енергия, скрита агресия - това е, когато вашият събеседник ви разтърсва с провокативни въпроси или твърдения, базирани на собствените му заключения. Психологическата дистанция от другите е признак на любов към себе си.

„Виждам, че си слаб, че умираш от глад – ето ти още едно парче торта!“ „Толкова си тъжен напоследък, защо нещата са толкова зле при теб?“, „Сляпа/глуха ли си?“ и т.н.

Изявления от сорта „ти си слаб/а“, „ти си тъжен/а“ и други подобни негативни характеристики, етикети, заключения, оценки за човек - всичко това е същият този вампиризъм или скрита агресия. Да се ​​отговори на това с директна агресия е неловко, срамно и неудобно. Точно затова е важно навреме да разграничим ясно тази агресия от истинското желание на другите за помощ.

Точно в тази секунда, когато обмисляме отговора, ние вече сме въвлечени

Отговарянето на провокативни въпроси означава „хабене“ на вътрешната ви енергия. Тогава се формира двойката: „донор - вампир“, „жертва - тиранин“ и т.н. Отговорността обаче е и на двамата - единият дава, другият взима.

Можете да излезете от такава ситуация само като спрете несъзнателно да давате/вземате. Достигнете ето такова ниво на реакция на схемата: „провокиращ въпрос -> пауза преди отговор -> обмисляне дали да проявите благотворителност чрез вашата енергия или не. Ако обаче се включите в схемата, осъзнайте цената на това включване. Между другото истината е, че ние сменяме ролите си от време на време в тези отношения.

Спазването на дистанция един от друг като двойка в конфликтни ситуации дава възможност всеки да получи своето пространство за развитие. Това съвсем не означава, че не трябва да общувате. Това означава да намалите въздействието и значимостта на резултата.

Твърде тясната връзка означава смесени граници, когато не е ясно кой къде е, чии емоции, чувства, реакции къде са, въпреки че на пръв поглед изглежда, че е ясно. В крайна сметка обаче се оказва, че ситуацията е извън контрол. И всичко това, защото в самото начало не е направена крачката назад - психологическото дистанциране. Това означава да не се придава голямо значение на случващото се и което не позволява човек да бъде въвлечен в този „ураган“ от чувства.

Тези, които държат на себе си знаят как да управляват енергията си. Основното е, че е интересно да си сам дори до някого. Тоест, да мислите за себе си, да се грижете за тялото си, за чувствата си, за душата си, когато има някой друг наблизо.

Дистанцирането от другите е признак на любов към себе си и грижа за вашето психическо здраве. Психологическата дистанция е граница - това са определени теми за разговор, това е лично психологическо пространство, в което другите не трябва да навлизат. Колкото повече е личното, толкова по-голяма е дистанцията.

Дистанцията също така е пауза в разговора, както и способността да издържите тази пауза. Това е.

Източник: b17.ru