Неуловим е дъждът. Не можеш да го задържиш в шепа – също като любовта, която остава необяснима, въпреки думите, въпреки целувките. Някои дъждове преминават бързо, а други падат едва-едва, потропвайки по перваза на прозореца, докато все по-сънено протягаме ръка към любимия човек - само едно такова докосване е сигурен знак, че съществуваме.

Защо досега нито един ураган не е кръстен Любов? Толкова много би ѝ отивало!

Колкото непредсказуем е дъждът, толкова непредвидима е и любовта – ту е ефирна като утринна мъгла, ту е неудържима като водна стихия. Дъждът и любовта са в естествена симбиоза, която кара сърцето да бие по-силно. И двете са достатъчно упорити, и двете не търсят извинения, защото няма какво да им бъде прощавано.

Водата пречиства. Както дъждът прави въздуха свеж и отмива калта от улиците на града, така любовта прави душата по-светла. Започваме да възприемаме живота с други очи, започваме да вярваме в неговата неподражаема красота.

Земята не може без дъжда, а ние сме тъжни, ако любовта отсъства. Водата е тази, която вае причудливите форми на природата, за да им се възхищаваме, когато сме в компанията на онзи, когото обичаме. Така преходното става очарователно, а ние се превръщаме във все по-добри версии на себе си.

Дъждът като любов, любовта като дъжд – цялата романтика на живота може да бъде изразена чрез тези две състояния. Чрез тази толкова необяснима любов израстваме и се превръщаме в съществена част от света, който не спираме да споделяме с възторг.

Мощните дъждове идват така внезапно, че се чудим дали да им се насладим или да ги възприемем като заплаха. Същото е и с любовта. Тя идва, когато най-малко я очакваме, обръща битието ни с краката нагоре и създава усещането, че губим контрол. Губейки контрол, ние сме щастливи, защото сме познали радостта в чист вид. Губейки контрол, се чувстваме истински живи и това усещане никога повече не ни напуска.

Независимо колко капризна и неочаквана би могла да бъде, любовта е тази, която винаги ни изненадва, променя нагласите ни и ни поставя пред нови предизвикателства. Дава ни уюта, който изпитваме, докато вали, в очакване на лятното синьо.

Дъждът е откровението, което природата споделя с всеки от нас, за да ни напомни колко крехък е животът. Любовта е всичко. И двете са проявление на неспирния кръговрат, в който се намираме отново и отново. И това е прекрасно, нали?