До края на тази година остават едва няколко дни. Часове, в които повечето от нас правят равносметки, обещават си нови надежди, разчитайки на това, че в крайна сметка времето лекува. Както се казва, не всичко е обяснимо, но всичко се преживява. Животът е твърде кратък за (не)сбъднатите молитви, а за сбъднатите можем единствено да бъдем благодарни.

Да си благодарен е висша ценност на характера.

Не съществуваме в условия на вакуум. Безтегловността познават космонавтите, а на полет се радват птиците. Ние, човешките същества, сме изцяло зависими от гравитацията, тя определя всяка наша стъпка, всяко наше падане и изправянето след това. В състояние на сън, обаче, летим и се реем сред ярките звезди, които остават невидими насред градското черно небе.

Имаме право да бъдем фантазьори. Прекрасно е да сме мечтатели.

В края на краищата животът се свежда до удоволствието, което доставят простите неща. Срещаме се с хора, разделяме се с приятели, влюбваме се, слагаме край на връзки с бивши любови, но продължаваме напред, осланяйки се на безценното време. Сезоните променят фона, но като цяло рутината остава непокътната. Навиците са неизменна част от същността ни, затова е хубаво да ги споделяме с някого. Ако този някой липсва, не трябва да спираме да го търсим.

Бумерангът на съдбата рано или късно ни застига, затова е важно какви думи изричаме и как постъпваме в дадена ситуация. Не вярвам, че няма ненаказано добро. Добротата е най-краткият път към щастието и съм убеден, че е така. Лошото не привлича любов, а любовта е повече от всичко. Думите са огромна сила и ако ги ползваме със сърцето си, ще се убедим колко радост могат да ни донесат.

Да се опомним преди да решим да говорим. Да не говорим, когато обстоятелствата подсказват, че моментът за действие е дошъл. Очите преценяват най-добре, в тях лъжата не оцелява.

Няма време да съжаляваме за нищо. Спомените са само повод да осъзнаем, че сега продължаваме да бъдем живи, защото посоката на живота винаги е една – само напред. Тъгата отминава, за да отстъпи място на вдъхновението. Предишната любов не е повод за следваща, но срещнем ли следващата, тя също е толкова голяма, колкото и предишната. Нужен е миг, за да осъзнаем, че нищо не се губи, но се променя непрекъснато, а ние сме изключително важна част от усърдието на тази промяна. Ако тя ни прави по-добри, значи ни е имало, защото добротата винаги оставя траен отпечатък в душите на другите.

Ето защо сега, буквално броени часове преди края на тази година, искам да си пожелаем светли празници, но и много поводи, които ще ни накарат, когато се погледнем в огледалото, да си кажем с усмивка: За нищо не съжалявам!