Александър Гюров е на 29 години и е IT предприемач. Син е на известния музикант Васил Гюров от първия му брак с телевизионната водеща Нора Арсова. Въпреки че имат силна връзка, баща и син никога не са прекарвали 24 часа само двамата. Първоначалният им план е да стъпят заедно на Острова. Васил обаче не успява да замине със сина си към приключението на живота им поради неочаквано изникнали медицински причини. Александър не яде месо и пазарува само сезонни и местни продукти, за да ограничи потреблението на ресурси. Създател е на приложение, което стимулира хората да събират отпадъците си разделно и поощрява доброто влияние на човека върху природата.

-Потърсили сте с изкуствен интелект съвети за участието си в Острова, защото както сам казахте, сте телевизионно неграмотен. Нима не сте гледали майка си като водеща на новините през годините?

-В последните 10 години, четири от които живях в чужбина, наистина почти не съм гледал телевизия. Изключение правех понякога за новините и, разбира се, гледах майка си на екрана. Въобще не съм се задълбочавал в риалити форматите и нямаше как да си изградя сам печеливша стратегия за "Островът на 100-те гривни". Затова изкуственият интелект ми беше полезен. Той извади една червена нишка-прилагането на умереност в играта. Последвах тази стратегия и тя ми помогна. Бих посъветвал участниците в следващ сезон да се допитат до изкуствения интелект-никога не е лошо да имаш още едно мнение. То може само да помогне.

-Не се разделихте с късметлийската риза на баща си в най-важните моменти виграта. Суеверен ли сте?

-Не съм суеверен. Вярвам в Бог, кръстен съм в православната вяра. Вярвам и във възможността човек сам да определя съдбата си. Фланелката просто ми даваше усещане за подкрепа от баща ми, който бе на 12 000 километра далеч от мен. Действаше ми успокоително в критични моменти.

-Как щеше да се промени играта, ако бяхте влезли заедно и разочарован ли бяхте, когато баща ви се отказа в последния момент?

-Щеше да бъде страхотно да стъпим заедно на Острова. Бях много разочарован, когато разбрах, че по медицински причини баща ми няма да дойде на това приключение, защото му откриха стесняване на аортата. Ако бяхме заедно, щяхме на бъдем в различни лагери и да поддържаме контакт само в ключови моменти. С удоволствие щяхме да влизаме в битки един срещу друг, това беше мечта за татко. Сигурен съм, че в игрите той щеше да се представи по-добре от мен, защото е с богат опит, стратегическо мислене и е в отлична физическа форма въпреки годините. Очаквах да ме побеждава. Щяхме да бъде и най-силната коалиция в социалната игра. Той също бе много разочарован, че няма да тръгне към Острова и дори се чудеше дали не може да влезе в играта на по-късен етап. Когато ме изпрати към Филипините, ми заръча да бъда спокоен, защото аз по принцип съм малко по-припрян и огнен. Смяташе, че бързането може да ми изиграе лоша шега, защото ме познава добре.

-Приятелството ви с Миро продължи и след формата. С кои от останалите участници поддържате връзка?

- След като чух разсъжденията на Миро за играта и живота, аз го приех за съюзник, а не за конкурент. Виждах го като най-комплексния играч на Острова. Ние си приличаме с Миро и нямаше как да не станем близки. Най-близък съм с него, но се виждам и с Венци, Влади, Кънчо, Гогов, Ванеса, Грозденка, Мая и Бистра. С останалите сега градим отношения. Аз не прецаках никого и не играх на ничий гръб, затова нямам „врагове” на Острова.

-Мисията ви бе да пропагандирате разделно събиране и създаденото от вас приложение. Защо избрахте именно нея?

-Никога не съм хвърлял боклук на улицата. Преди години всеки Божи ден правех забележка на човек, който замърсяваше, но в последно време не го правя непрекъснато. Още на 18 години реших да се занимавам с опазване на природата. Затова и създадох приложението, което прави разделното събиране по-лесно за всички. В професионалния ми път разделното събиране е само началото, мисията ми е да помогна на хората да подобрят въздействието си върху околната среда. Когато инсталираш приложението, виждаш къде най-близо може да изхвърлиш своите отпадъци. Започнахме с опаковките, които трябва да бъдат изхвърляни в зелените контейнери, които са по улиците. Приложението показва къде може да се изхвърли и електрическо и електронно оборудване като стари печки, хладилници.  Клиентите правят заявка, че искат да се разделят с тези уреди и до няколко дни идва фирма, която ги взима напълно безплатно от дома им. С тези действия потребителят печели точки, които гарантират награда-засаждане на дърво. Просто отиваш няколко пъти до контейнера и печелиш 20 точки за месец. Ние с ескперти лесовъди засаждаме дърветата, като обявяваме къде точно и продължаваме с грижата си за тях през годините. Пуснах приложението през септември и затова влязох на Острова-за да го пропагандирам. Още през септември хората започнаха да го използват по предназначение и в момента сме си една малка общност. Имаме около 500 потребители, които всъщност са тройно повече, защото това е семейно приложение. Така че зад всеки един наш потребител седи цялото му семейство. Вече имаме 70 заявки за засаждане на дървета. В момента в който станат 150, те ще бъдат засадени.

-Вие сте дете на разделени родители. Усещахте ли празнина в живота си?

-Никога, може би понякога съм бил по-самотен. Майка ми винаги е била до мен и ме е подкрепяла. Тя се грижеше изключително добре за мен, когато бях малък. Отношенията ни са чудесни. От седем години вече живея с моята приятелка Моника.

-Бяхте много развълнуван, когато получихте писмо от нея в играта. Тя как реагира, като прочете, че имате връзка с Диляна Попова?

- Моника нямаше проблем с тази жълта новина. Тя ме познава много добре. Двамата се намерихме и ми е трудно да опиша чувството между нас, защото е много специално. Излизахме в обща компания, която е много задружна. Запозна ни общ приятел. Още в първия момент, в който видях Моника, тялото ми изтръпна от главата до петите и разбрах, че ми предстои бъдеще с нея. Беше любов от пръв поглед. Преди това никога не съм изпитвал подобно чувство.  Лъжите на някои медии не могат да разклатят взаимоотношенията ни. Бих искал да завършва с призив към всички: Да бъдем по-смирени, не само по празниците, но и през целия си живот.