Ако детето вижда какво могат да направят родителите, а то не може, е невъзможно да се постигнат желаните от мама и татко резултати във възпитанието.

Съвет 1. Не изтъквайте едно дете като малко и поради това то трябва да се радва на специални привилегии в семейството. Много по-важно е детето да се чувства равнопоставено в семейната група.

Съвет 2. Не поставяйте детето си в специална позиция: първото парченце, най-доброто място – това допринася за развитието на егоистични тенденции у него.

Съвет 3. Научете се как да отказвате твърдо и решително на детето си, ако е ясно, че желанието му надхвърля възможностите на семейството или нарушава удобството на по-възрастните.

Съвет 4. Научете детето си да се съобразява с интересите и желанията на по-възрастните и да не пречи на работата и почивката им.

Съвет 5. Отнасяйте се към детето си като към равноправен член на семейството, с уважение (вслушвайте се в мнението му, дайте му възможност да участва в семейни съвети и т.н.).

Съвет 6. Възложете постоянен списък от отговорности на детето си и постоянно наблюдавайте за тяхното изпълнение. Научете го да проявява загриженост към по-възрастните. Практикувайте това, като му давате конкретни инструкции („Попитай как се чувства възрастният, има ли нужда от нещо?“, „Заведи баба си до асансьора, отвори ѝ вратата“, „Играй тихо - възрастните си почиват“, „Изяж тази половина, другата остави за сестра си“ и т.н.).

Съвет 7. Учете детето си да бъде общително и приятелски настроено с възрастните и връстниците си. Научете го да споделя играчки и лакомства с други деца и по-възрастни.

Съвет 8. Погледнете по-внимателно детето си – притежава ли качествата на социален човек (може ли доброволно да отстъпи удобно място на по-възрастен. Може ли без ваше напомняне да проявява загриженост към по-възрастните членове на семейството, да споделя радостите и скърбите на семейството и т.н.).

Съвет 9. Невъзможно е да наредите на детето да уважава себе си. Уважението се печели от цялостния начин на живот, от отношението към хората, към работата и от социалния статус.

Съвет 10. Разкажете на детето си за работата на любимите хора, за техните социални дейности. Ако членове на семейството имат награди, обяснете му за какво са получени.

Съвет 11. Осигурете на детето си възможност да прояви загриженост към възрастните и да практикува добри дела.

Съвет 12. Детето е силно интуитивно. Ако чувства, че му се вярва и го смятат за добро, то ще се опита да оправдае това мнение (детето дава това, което се иска от него).

Съвет 13. Подигравките и грубите думи нараняват душата на детето и потъпкват достойнството му.

Съвет 14. Децата, които имат развито чувство за собствено достойнство, реагират добре на думите на родителите си и са по-податливи на педагогическо влияние.

Съвет 15. Бъдете последователни в изискванията към детето си. Преди да го попитате, трябва да сте сигурни в справедливостта и валидността на вашите искания. Не отменяйте решения, това е допустимо само в изключителни случаи.

Съвет 16. Правилата, наложени на детето, трябва да се спазват от всички членове на семейството. Ако детето вижда какво могат да направят родителите, но то не може, е невъзможно да се постигнат желаните резултати във възпитанието.

Съвет 17. Когато избирате методи за въздействие върху детето, винаги започвайте с меки мерки и само в изключителни случаи прибягвайте до по-силни дразнители.

Съвет 18. Ясна рутина и смислен живот за детето са основните условия за формиране на положителни, стабилни навици, които предотвратяват появата на капризи.

Източник: vk.com