Когато любовта и изкуството се преплетат в две души, животът изглежда като една неизчерпаема муза. Когато музиката срещне режисурата, се получава приказката, която си заслужава да усетим на живо. Завладява ни от сцената и има спектакли, които запомняме завинаги. Това предстои да се случи и на сцената на зала 1 в НДК на 27-и март, когато световноизвестният Пласидо Доминго-син ще представи концертното шоу „Volver – Anima Tango”. Прочутият тенор пристига в България, за да изнесе турне в 7 града - София, Пловдив, Велико Търново, Габрово, Бургас, Варна и Русе.

Днес имаме удоволствието да разговаряме със Силвия Бергамини – автор на текстовете, режисьор на спектакъла и съпруга на Пласидо Доминго-син. Ето какво сподели тя за магията на любовта, преплетена в музиката, сцената и изкуството като цяло, специално за читателите на Woman.bg:

- Здравейте, Силвия! Разкажете ни за „Volver - Anima Tango“ - как се вдъхновихте от магията на аржентинското танго?

- Израснала съм с музиката и винаги съм я обичала. Цял живот е имало всякакви стилове музика около мен. Голямата ми страст е традиционната музика от всякакви народи. Винаги съм харесвала инструмента бандонеон, както и акордеон. Във френския и испанския фолклор. В тангото ме грабнаха текстовете и целия микс от музика – думи, инструменти, емоция. Това важи за много стилове, но за някои особено. Не е важно само техническото изпълнение, важно е и душевно – как интерпретираш музиката. Ако не го правиш с душа и сърце, е просто едно изпълнение. Така стигнах до създаването на "Volver - Anima Tango". Откъсите, които избрахме с музиката и текстовете, говорят за цялото човешко преживяване. В спектакъла сме вложили и нашата любовна история – всеки човек има такава в живота си. Тангото не е само страст и любов. То е много силна емоция. Във "Volver - Anima Tango" има и един герой, който изпитва силен шок, когато вижда много бедно дете, което просто се опитва да подари една роза. Тангото разказва много страсти – радост, любов, страдание, социалните различия и проблемите на всички общности във всички времена.

- Опишете ни какво е за Вас сътрудничеството със съпруга Ви Пласидо Доминго-син? Как той повлиява или Вие на него в творческия процес?

- Трудно е да разделим личния живот от работата. Непрекъснато правим всичко заедно. Много рядко се случва той да пътува някъде и аз да имам друг ангажимент, който да не е обвързан с неговия. Разбира се, нашето съжителство и фактът, че сме непрекъснато заедно, ни повлиява. Както той влияе на мен, така предполагам и аз на него в изкуството. Независимо, че аз съм учила музика и съм вдъхновена от нея, продължавам да научавам все повече и повече за това изкуство от съпруга ми. Смятам, че и той е повлиян от моята работа и от мен, тъй като съм се дипломирала в социологическите науки и съм изключително внимателна в много аспекти. И по време на пътувания и концерти. Имам голям интерес към държавите, които посещаваме и се интересувам от времето, в което живеем. Внимателна съм към детайлите.

- Какво е Вашето виждане за съвременното изкуство, какво е бъдещето на класическата музика и спектаклите? Модерните технологии имат ли място в тази сфера на изкуството?

- Категорично не съм срещу използването на модерните технологии, но е много важно да подчертая, че технологията не трябва да бъде едно алиби, зад което да се крие липсата на музикално образование и възможността да се изрязаваш. Можем да използваме всякакви технологии, но според мен трябва да се използва науката, личните възможности на всеки музикант и автентичността на артиста.

Снимка: Диана Витанска

- Какви са предизвикателствата, които срещате като режисьор и изобщо като човек на изкуството?

- Първо – има трудности, които се срещат повече в едни държави и по-малко в други. При посещението ми тук, в София, ми направи голямо впечатление едно нещо. Вечеряхме в един ресторант и бях очарована, че хората, които се хранеха и бяха като публика, в един момент започнаха да се обединяват и да танцуват заедно вашите народни танци. Имаше много млади, много възрастни, подрастващи – бяха от всякаква възраст и се забавляваха заедно. Това означава страшно много. Младите и възрастните да усещат, че принадлежат към една общност и са обединени. За съжаление, в някои държави тази култура е разрушена. В Италия например, трудно мога да намеря младежи, които биха участвали в нещо с възрастните, като един народ. Много са повлияни от масовата култура и от проекти, които нямат достатъчно добро влияние. Често младежите не са толкова обвързани с изкуството, а по-скоро с проекти, напрвени с цел маркетинг. В тези страни е много по-трудно да промотираш нещо, което е свързано с културата, защото няма пазар.

- Как минава една обикновена неделя във вашето прочуто и толкова артистично семейство?

- Нашият живот е повече от нормален. Събуждаме се, Пласидо прави кафе, аз приготвям закуската. Правим си разходки, отиваме на пазар, аз готвя, водим абсолютно нормален живот. Ние сме като всички останали и това е най-хубавото.