Природата ни е невероятна – планини, реки, гори, море, имаме си от всичко по много. Знаете ли обаче, че под повърхността се крият още по-големи красоти? В България има много пещери, които пазят векове история. Ето едни от най-магичните:

Снежанка

Дължината на пещера Снежанка е 145 м. В себе си събира почти всички пещерни образувания – сталактити, сталагмити и други. Артефактите, които са намерени в нея сочат, че около 600 г. пр. н.е. е била обитавана от древните траки. По-късно е забравена, а през 1961 г. е открита отново. Наричат я „Перлата на Родопите“, защото е като вълшебна приказка.

Божиите очи

Пещерата Божиите очи се намира в района край село Карлуково, а официалното ѝ име е Проходна. Тя е с най-дългия пещерен тунел в България – 365 метра. Там човек може да погледне през Очите на Господ. Причината за това са специфичните отвори в тавана на средната ѝ зала. Образували са се поради ерозия, вследствие на постоянно просмукващите се води. Разположени са на малко разстояние една от друга и имат бадемовидна форма, като наистина наподобяват очи.

Дяволското гърло

Дяволското гърло край Триград е прочута с легендите и подземния си водопад. Водопадът е най-високият на Балканите и е образуван от падащи в 42-метрова пропаст води на река Триградска. Заради оглушителния грохот, който се създава, залата, която е втората по големина пещерна зала в България, е наречена Бучащата зала. Пещерата носи името Дяволското гърло заради една от легендите за нея. Местните хора разказват, че нищо попаднало в подземния лабиринт на пещерата, не излиза оттам. Легендата за Орфей гласи, че той слязъл към недрата на земята точно в Дяволското гърло, за да търси своята любима Евридика в подземния свят. Най-голямата мистерия в пещерата остава подземната река, чийто край остава неизвестен и до днес.

Деветашката пещера

Деветашката пещера се намира на 20 км от Ловеч. Тя е известна с дупките, които откриват небето, както при Божиите очи. Общо 7 дупки, през които се процежда слънчева светлина през деня, а нощем звездното небе. Има данни, че пещерата е била обитавана още през старокаменната епоха. В Ловешкия исторически музей се пазят откритите в пещерата археологически находки. Пещерата е едно от най-значимите местообитания на прилепи в Европа, като там зимува колония от над 35 000 екземпляра.

Венеца

Пещера Венеца не е толкова известна, но е изключително красива. Намира се край село Орешец в Северозападна Стара планина, близо до Белоградчишките скали. Запленява посетителите с многобройните си цветове и богатството от сталактони, сталагмити, сталактити, хелактити, корали и дори кристали, които не са типични за повечето пещери у нас. Голяма част от образуванията ѝ са от полускъпоценния камък оникс. Открита е през 1973 година, но отваря врата за посетители чак през 2015 година, след като е била проучена, картографирана и оборудвана с предпазни парапети и стълби. Разкрити са 5 огромни зали, общата дължина на коридорите ѝ е около 300 метра. Важно е да знаете, че пещерата не е подходяща за посещение за всеки, тъй като на места проходите са толкова ниски и тесни, че човек едва минава, а стълбите са хлъзгави, тъй като влажността е около 90 процента.

Магура

Пещера Магура се намира в Северозападна България, на 18 км от Белоградчик, близо до село Рабиша. Тя е събрала в себе си огромно богатство – най-голямото находище на скални рисунки на Балканите. Те са повече от 700 на брой и изобразяват танцуващи женски фигури, ловуващи мъже, маскирани хора и оръдия на трудa. Друга част представляват образите на животни, растения и шахматни пана. Също така в нея можете да намерите и слънчевият годишен календар, който датира от късния неолит. Според учените е направен с голяма точност и прецизност. Малко след изхода се намира седмото по големина езеро у нас – Рабишкото езеро. В пещерата също се намира и най-големия сталагмит, открит у нас. Това е Падналият бор, който е с дължина 11 метра.