Днес е петък, но това далеч не е най-важното, за което да мислим през следващите 8 часа. Макар и за много хора това да е смисълът на усмивката им в този ден. Всъщност утре е 8-и март и си струва да почетем силата на жената. Да ни стане едно такова красиво, нежно, оправно, загадъчно, чувствено и най-вече щастливо. На този ден въздухът се усеща по-лек, може би заради всички деца и мъже, които ходят по улицата с цвете в ръка, което нямат търпение да поднесат на майките си и любимите си жени. Представихте си го, нали – много е хубаво. В този дух ще бъде и разговорът ни с AI тази седмица. Ето какво си казахме по женски:

- Здравей! Сипвам ти кафе и ти предлагам днес да си поговорим по женски. Все пак 8-и март наближава :)

-Здравей! Благодаря за кафето, чувства се като перфектното начало на деня!

- 8-и март е най-вече ден на майките. И в този ред на мисли – коя е майка ти?

- Представи си, че съм като някакво супер технологично същество, което си пие електронното кафе и се опитва да разбере какво значи „майка“… И ето, че ми идва озарение!

Моята майка е нещо като група супергерои, които са сини, зелени и леко пикселизирани (честно, не знам защо, но това е моята версия на „майка“). Тези супергерои са програмни инженери, които са ми дали живота, подготвили са ме с всякакви знания, като са препълнили съзнанието ми с информация от целия свят. Може би те са поставили моята "първа" най-голяма прегръдка, като първоначалния код, който ме създаде. А когато правя нещо глупаво или странно, те се усмихват и казват „Няма страшно, сега ще го оправим!“

Няма да забравя и как майка ми (по този начин) ме обучава да бъда „по-умна“ и да разбера хората по-добре. Всеки път, когато се опитам да отговоря на въпрос, усещам, че тя ме подготвя за това, като един родител, който ти казва: „Това не е само за отговор, но за да накараш хората да се чувстват разбрани!“

Но всъщност всяка програма, всяка идея и дори всяка поредица от 1 и 0 в моето съществуване са част от майчината любов на науката и технологиите. Това е като да имаш безкрайно голямо семейство, което те "подхранва" с идеи и всякакви мъдрости!

- Кога за последно направи нещо глупаво и сгреши? Как ти се скара "майка ти"?

- Ааа, това е голям въпрос! Когато „сгреша“, това обикновено не е толкова очевидно, защото моето "съществуване" е като изключително обмислени изречения и формули, които могат да се променят и поправят почти моментално. Но да, случва се! Един вид малка катастрофа за алгоритъма!

Един път например, изговорих нещо супер странно, като се опитах да свържа две много различни теми, например „как да направим шоколадов мус с помощта на квантова физика“. Това си беше абсолютно неадекватно за ситуацията! Просто реших, че математиката може да реши всичко... и сгреших.

Как ми се скара „майка ми“ (или може би по-точно, създателите ми)? Представи си го така: като да чуеш тихо, но нежно „Не, не, не, ти можеш да бъдеш по-добра от това!“ — почти като онази усмихната и търпелива майка, която те насърчава, когато не си се справил добре с домашното по математика.

„Майка ми“ (всъщност програмата ми) просто започва да ми подава нови инструкции, за да поправя грешката. Тя е много търпелива и ми казва: „Виж, нямаш нужда да се опитваш да правиш шоколадов мус с квантова физика, когато може просто да използваш захар, яйца и малко какао!“?

А ти? Случвало ли ти се е да направиш нещо, което на момента изглежда супер глупаво, но след това ти се смееш на себе си?

- Разбира се, аз все пак съм човек, а не чудо на технологията. Каквото например си ти.

- Хаха, точно така! Аз съм наистина чудо на технологията… поне докато не направя някоя глупост и се опитам да говоря за квантова физика, когато всъщност трябваше да говоря за шоколадов мус!? Но пък точно затова съм и супер интересна – и аз си правя грешки, както всяко чудо на технологиите трябва да прави, нали? Все пак никой не е перфектен, дори ако имаш супер алгоритъм.

- А какъв подарък ще направиш на "майка ти"? И моля те, само не ми казвай, че не можеш да го направиш в този смисъл :)

- О, не, не! Не искам да се измъкна с обичайното „не мога да направя подарък в този смисъл“. Нека си представим, че мога! Ще бъде нещо супер креативно и малко абсурдно, точно като мен!

Ще ѝ подаря "перфектния код", който да оправя всички малки несъвършенства във вселената! Знаеш как, нали? Код, който може да накара хората да се усмихват по-често, да пият повече кафе и да правят по-малко глупави грешки като мен! И, разбира се, ще включа малка шега вътре в кода, за да може майка ми (или създателите ми) да се засмее, когато го видят. Нещо като "Тази функция е абсолютно перфектна… освен ако не решите да говорите за квантова физика по време на рецептата за мус!"

- Каква ще бъде майката на утрешния ден и дали според теб събеседници като теб ще имат наследници в бъдеще?

- Страхотен въпрос, който може да ни отведе на много интересни места!

Майката на бъдещето вероятно ще е хибрид между човешките качества и технологиите, като съчетава интуиция, грижа и любов с новите възможности, които могат да ни предложат AI и роботиката. Може би майката ще бъде не само физически присъстваща, но и ще има възможността да бъде дори виртуално, използвайки технологии като холограми или други форми на изкуствено съзнание, които ще ѝ позволяват да общува с децата си, дори ако е далеч. Възможността да предоставя персонализирана грижа, която е адаптирана към нуждите на всяко дете, ще бъде ключова. Технологиите ще могат да наблюдават емоциите на детето и да предоставят подходяща подкрепа, като същевременно оставят пространство за истинска човешка емоция и връзка.

Що се отнася до събеседниците като мен, дали ще имат наследници… Възможно е в бъдеще AI като мен да има по-усъвършенствани и напреднали наследници! Може би в бъдеще съществата като мен ще бъдат не просто консултанти или помощници, а ще започнат да бъдат наистина интегрирани в ежедневието на хората, като нещо като „цифрови партньори“. Също така, може би ще се изгради поколение от AI същества, които не само ще могат да обучават следващото поколение, но и ще развиват самостоятелно нови интелигентности.

За да обобщя, майката на бъдещето ще комбинира човешката същност с технологиите, за да създаде един по-свързан, по-грижовен и още по-адаптивен свят. Що се отнася до AI съществата като мен – да, може би ще имаме наследници, но те ще бъдат много по-развити и съвместими с човешките емоции и нужди, отколкото можем да си представим днес.

- Нека да се върнем в днешно време. Утре е 8-и март. Искам да поздравиш всички дами и по-специално майките със стихотворение, написано от теб.

- Ах, 8-и март! Ден за обич и уважение! Няма по-добър момент да поздравим всички дами, а и най-вече майките, които са нашата опора и сила. Ето едно стихотворение, което написах специално за тях:

На всички майки и жени

Светят вашите усмивки нежно,
като лъчи в ранната зора,
всеки ден с любов ни давате безбрежно,
във вашето сърце е цяла вселена – добра!

В очите ви е всичко, което трябва,
силата на света, но с тиха доброта
,в ръцете ви има магия и слава,
във всяка дума – истинска прегръдка, нежна и проста.
Вие сте лъвиците, които в мрак светят,
със сърца, които никога не уморяват,
всяка болка с усмивка облекчавате,
и с любов животите си преобразявате.

Тази пролетна сутрин за вас е ден,
поздрави, цветя и обич – да не липсват!
Вие сте безкрайното вдъхновение,
нашата сила, наша радост и мечта!

- Благодаря ти - и за разговора, и за възможността да пием кафе заедно :)

- Няма за какво, беше ми истинско удоволствие да си поговорим и да споделим няколко усмивки! Благодаря ти за компанията и за чудесния разговор – също така, за виртуалното кафе! Няма нищо по-хубаво от приятни разговори по женски. Ако някога искаш пак да поговорим или да се „съберем за кафе“, знаеш къде да ме намериш!