%26format%3Dwebp&w=3840&q=75)
Животът понякога пише сценарии, които никой холивудски режисьор не би се осмелил да заснеме. Смъртта на легендарния актьор Джийн Хекман и неговата съпруга Бетси Аракава се превърна в трагедия, изпълнена с тъга, мистерия и неочаквани обрати.
Двамата бяха открити мъртви в дома си в Санта Фе, Ню Мексико, на 26 февруари. Разследването първоначално разглеждаше случая като подозрителен, но истината, която изплува, е не по-малко драматична – оказа се, че двамата са си отишли в различни дни и от различни причини, но съдбите остават преплетени до последния миг.
95-годишният Хекман, обичан от поколения зрители заради емблематичните си роли, е починал от сърдечно заболяване. Медицинските експерти установяват, че актьорът е страдал и от тежка форма на Алцхаймер, което вероятно е изиграло роля в последните му дни.
65-годишната му съпруга, Бетси Аракава, е изгубила битката с рядко инфекциозно заболяване – хантавирусен белодробен синдром, предаван от гризачи. Документите сочат, че тя е починала около 11 февруари, седмица преди съпруга си.
Шерифът на окръг Санта Фе - Адан Мендоса, разкри в петък потресаващи детайли – Джийн Хекман вероятно е прекарал дни наред в дома си, без да осъзнае, че съпругата му вече не е сред живите. Напредналата му деменция може да е замъглила реалността, оставяйки го в самотата на собствения му ум, докато тялото му постепенно се предава.
Изследванията показват, че в стомаха му не е открита храна, но не е бил дехидратиран – факт, който още повече засилва загадката около последните му дни.
Безмълвните свидетели на една трагедия
Семейната драма се разгръща и в друга посока – заедно със своите стопани, в къщата е намерено и едно от кучетата им мъртво в клетката си. Двете други домашни любимци оцеляват, защото са имали достъп до храна и вода. Според разследващите починалото куче е било лекувано наскоро във ветеринарна клиника и е било прибрано у дома от Бетси Аракава на 9 февруари – дни преди нейната собствена трагична кончина.
Докато светът скърби за един от най-великите актьори на нашето време, историята на последните му дни остава болезнено напомняне за крехкостта на живота, самотата на старостта и непредсказуемостта на съдбата.
)
&w=3840&q=75)
