Любовта е най-нелогичното нещо на света. Тя не признава стратегии, а начинът, по който ще се развие с времето, никога не е гарантиран. Повече ѝ приляга хаоса, но как до един копнеем за него!

Ураганите са страховити, ала заедно с това благоговеем пред тяхната сила. Възсядаме приливната вълна, носим се сред бурните води на неизвестното и не искаме приключението да свърши.

Защото любовта не познава страха.

Когато очите разпознаят своя човек, сърцето вече се превръща в дом за него. Каквото и да се случи, вратата остава отворена. Където и да се намират двама, те съществуват, свързани с невидимата нишка на усещането, че светът е престанал да бъде самотно място.

Ръцете помнят така, както сетивата запазват спомена за ароматите от детството. Затворим ли очи, ако само помислим за ягоди, тяхната сладост се разлива в телата ни като амброзия. Представим ли си парче сладкиш, какаото сладостно нагарча върху небцето ни, сякаш току-що сме отхапали от него. Ръцете никога няма да се нуждаят от извинение за това, че са докосвали и прегръщали – не забравяме, щом са галили с обич.

Ние се превръщаме в това, което любовта прави с нас.

Не искаме да бъдем спасявани, спасение търсят единствено страхливците. Ако любовта е бездна, имаме силата да се изгубим в нея. Потъваме в погледи, чезнем в думи, понякога се давим в съмнения, но сърцето винаги намира точния начин да намери изгубеното пристанище. Ураганите няма да свършат, но с всяка следваща буря ние ставаме още по-устойчиви за предизвикателствата на съдбата.

Любовта не пита дали сме готови. Просто ни хвърля в лапите на живота със страст, която ни оставя без дъх. Борим се, страдаме, копнеем, губим разсъдък от щастие, рискуваме в името на възторга да се задължим на повърхността, въпреки дълбоката бездна под нас.

Всички имаме право на любов. Хлътнем ли веднъж, останалото е без значение. Няма връщане назад. Има повече „да“, отколкото „може би“, а „сега“ престава да съществува единствено като дума. Разчитаме ли на сърцето, намерили сме правилния съюзник – то не само няма да излъже, но ще ни накара щедро да раздаваме на другите от собствената си лудост по начин, който ще направи живота още по-красив - независимо от бурите.