В предаването на Мон Дьор, Иван Христов откровено споделя за своите вътрешни борби, емоционални предизвикателства и житейска философия. Той говори с особена искреност за своята битка с алкохолната зависимост – един от най-мрачните периоди в живота му.

"През цялото време знаех къде води този път", казва Иван и допълва, че във всеки един момент е осъзнавал, че това е зависимост и винаги е бил честен пред себе си.

Той описва състоянието си по време на най-тежките етапи от зависимостта като период, в който не е виждал изход: "Не виждаш смисъл и сила да продължиш в един свят, в който живееш без да си пиян". Това чувство го е съпътствало денонощно, от сутрин до вечер.

Въпреки дълбоката криза, вътрешната му жажда за живот е била движещата сила, която го е карала да се изправя всяка сутрин. Осъзнавал е обаче как състоянието му се отразява негативно на професионалните му ангажименти и на отношенията му с близките хора.

За партньорството си с Андрей Арнаудов споделя: "Андрей знаеше, не сме си говорили, но предполагах, че скоро ще дойде моментът на разпра между нас". Иван прави и паралел със собственото си детство: "Пренасяше се стресът от миналото, когато чакахме у дома баща ми да се прибере".

Повратният момент настъпва, когато осъзнава въздействието на състоянието си върху съпругата му Ирина. Процесът на възстановяване е неимоверно труден: "Най-тежката битка е първите четири седмици. Не можеш да дишаш, трепериш, изпотяваш се, много добре знаех какво става беше като тежка болест, която те смазва".

Днес, две години по-късно, Иван споделя, че си позволява по чаша-две вино, но има твърдата решимост никога повече да не прекрачва границата.

Любовната история между него и Ирина започва необичайно. Още от първата им среща е знаел, че тя ще бъде неговата съпруга, но признава: "Нямах тази готовност и увереност да я помоля да сподели живота си с мен". Истинското им сближаване се случва десетилетие по-късно, когато тя се появява в предаването "Сблъсък".

"Обичам да вярвам в синхроничности", казва той, разказвайки за момента, в който е осъзнал, че трябва да бъдат заедно. За Ирина говори с дълбока привързаност: "Обичам я, защото тя е моят цял портокал, хората си търсят половинки, а ние сме установили, че търсим цели хора".

Относно професионалния си път, Иван споделя удовлетворение от решенията, които е взимал: "Няма компромис, който да съм правил толкова сериозно, че да се срамувам от него." Той и Андрей са изградили ясни граници, които отстояват в работата си.

"Глупакът бърка толерантността със сладост" – това е философията, която Иван изповядва в професионален план.

Въпреки че в момента шеговито определя себе си и Андрей като "безработни", той вижда настоящата ситуация като естествен етап от тяхното развитие. Не възприема раздялата с телевизията като предателство от страна на индустрията, но смята, че има предателство към публиката, която очаква "прекрасно, професионално съдържание".

Коментирайки финансовия аспект на работата в телевизия, той отбелязва: "Любимата тема на българина – как се печелят милиони в телевизията, това са 28 години къртовски труд", добавяйки, че истинската стойност е не в печеленето на пари, а в това как ги използваш. Според него, дългогодишното партньорство с Андрей се дължи на споделените им възгледи за живота.