Тъмната страна на Холивуд: Той излизаше с Дженифър Анистън и Камерън Диас, а днес води спокоен живот в Англия
Автор
Ива Петрова

Тъмната страна на Холивуд: Той излизаше с Дженифър Анистън и Камерън Диас, а днес води спокоен живот в Англия

В края на 90-те и началото на новото хилядолетие Пол Скълфър беше сред най-успешните модели мъже в света. Той дори можеше да се похвали с впечатляващ списък от връзки сред звездния елит, които будеха завист у мнозина.

Пол, който в момента е на 51 години, навлиза в света на модата на 21-годишна възраст, когато майка му тайно го записва в конкурса "Модел на годината" на престижната агенция Select Model Management.

Младият Пол се премества в Лос Анджелис и привидно има всичко – потопен изцяло в блясъка и разкоша на Холивуд, той се впуска в нов живот, изпълнен със светски събития и знаменитости.

Докато е в центъра на общественото внимание, той поддържа поредица от изключително значими връзки, които допълнително засилват интереса към личността му в световен мащаб.

Преживява бурен петмесечен романс с Дженифър Анистън, излиза с Камерън Диас и Лиса Сноудън, като феновете следят с огромно любопитство звездния му любовен живот.

Зад успешната моделска кариера обаче се крие много по-тъмна страна – непрестанна борба със зависимост от наркотици и алкохол, довела до пълен срив и окончателното му оттегляне от холивудските среди. В разгара на мъчителната си борба Пол дори достига до самоубийствени мисли и прекарва половин година в рехабилитационния център "Приори", известен с лечението на знаменитости като Кейт Мос, Лили Алън и Роби Уилямс.

Днес той е напълно чист и въпреки че е бивше лице на Louis Vuitton и Versace, води спокоен живот в Източен Лондон със съпругата си – специалистката по хранене д-р Федерика Амати, и двете им дъщери на четири и седем години.

В нов епизод на своя подкаст "Това е сила", Пол разкрива как бащинството го е спасило от пропадането в депресията, защото му е дало истинска "цел" в живота.

"Децата ме държат в правия път. Дадоха ми смисъл. Като млад мечтаех за семейство, после реших, че не искам да имам деца, а сега съм безкрайно благодарен, че изчаках подходящия момент," споделя откровено Пол.

"Първата ми дъщеря се роди, когато бях на 47 и съм изключително признателен за пътя, който извървях. Това ми позволи, докато бях необвързан, да работя усилено върху себе си, да се опозная в дълбочина и да разбера от какво имам нужда, кое действа и кое не работи при мен.

"Бащинството ме изпълни с истинска цел. Когато имаш деца, нямаш време да мислиш за себе си, защото те са приоритет – трябва да се хранят, да стават за училище, да се обличат. Честно казано, децата са моето спасение."

Пътят на Пол обаче не е бил лек. Той смело признава, че е преживял неочакван пристъп на "мрак" при раждането на второто си дете.

"Изпитах истински тъмен момент", изповядва се той. "Бяхме в болницата, прибрахме я у дома и си спомням как гледах през задния прозорец, държейки я в прегръдките си. Беше в разгара на пандемията, новините бяха потискащи, не излизах навън, а приятелският ми кръг се беше преместил от реалното към виртуалното пространство. Спомням си как я държах, взирайки се през прозореца и изведнъж ѝ се извиних.

"Очите ми се насълзиха и промълвих: 'Толкова съжалявам, че те доведох на този свят'. Усетих това дълбоко, тежко чувство на безнадеждност. Сякаш нещо в мен изкрещя: 'Хей, трябва веднага да се стегнеш!' Трябваше с всички сили да се измъкна от това състояние, защото беше наистина опасно.

"Обадих се на близък приятел и му обясних какво преживявам. След разговора ни успях да изляза от това състояние. Напомних си: 'Ти си бащата. Трябва да се грижиш за тях'. И това беше достатъчно."

След дългогодишната борба със зависимостта, Пол споделя, че наскоро отново е започнал да посещава психотерапевт, за да му помогне да се справи с предизвикателствата на живота, като едновременно с това продължава да следва своята програма от 12 стъпки за възстановяване.

"В живота непрекъснато възникват различни трудности. Не посещавам терапевт постоянно, но наскоро нещо ме разтревожи и исках да получа професионален съвет," обяснява той. Все още ходя на срещите на 12-стъпковата програма. Имам група от около десетина мъже – всички се отказахме от зависимостите приблизително по едно и също време в рамките на две години – и останахме свързани. Споделяме обща история от 2004 г. насам. Освен това практикувам и осъзнатост чрез бойните изкуства. Това са основните стълбове, на които се опирам."

Въпреки доживотната си борба с психичното здраве, Пол е решен да открие положителната страна на изпитанията, размишлявайки колко "тъмен" е бил животът му в зенита на славата.

"Колкото по-дълбоко си потънал, толкова по-високо можеш да се издигнеш," разсъждава той. "Животът ми потъна в истински мрак, затова сега предпочитам да живея в светлината. Парадоксално е, но съм благодарен за преживяното, защото то ми дава ясно разбиране за това къде се намирам сега. Знам със сигурност къде никога повече не искам да бъда."

След битките със зависимостта и депресията Пол се отказва от примамливия блясък на славата и се установява със съпругата си Федерика, с която сключват брак през 2016 г. В разцвета на моделската си кариера той е известен с победата си в конкурса "Лицето на 92", работата си с модни къщи като Louis Vuitton и Versace, и връзките си с холивудски мегазвезди. Широко известна е връзката му с Лиса Сноудън, когато и двамата са на върха на моделските си кариери – двегодишен романс, продължил от 1996 до 1999 г. Тази първа публична връзка и за двамата ги превръща в чести спътници на множество светски събития, преди окончателната им раздяла.

След това Пол преживява петмесечна вихрена афера със звездата от "Приятели" Дженифър Анистън, която привлича сериозно обществено внимание към личността му.

Най-нашумялата му връзка обаче остава едногодишната му любов с актрисата Камерън Диас между 2008 и 2009 г., като съвместните им появи редовно се появяват в таблоидите. Демонстрирайки сериозността на връзката си, Пол дори за кратко живее с актрисата в дома ѝ в Лос Анджелис. По-късно двамата поемат по различни пътища, като за причина за раздялата им се посочват натоварените им графици и географската дистанция, въпреки че самият Пол тогава говори за нежеланието си да бъде "обвързан". Малко след раздялата им той заявява пред медиите: "Обичам да бъда сам. Мой личен избор беше да остана необвързан. Чудесно е да съм независим – кой би искал да бъде окован? Харесва ми да съм сам и в момента не искам нещата да се променят."

През годините след това Пол често коментира "натрапчивото" и "нелепо" внимание, което е получавал заради романсите си със звезди, които го изстрелват към нови измерения на известността. Макар животът под светлините на прожекторите да е изглеждал бляскав отвън, Пол признава, че постепенно е станал жертва на зависимостите и е водил "множество" трудни разговори с романтичните си партньорки относно разгулния си начин на живот. В интервю за Sunday Times Style той откровено споделя: "Живеех с частни самолети, луксозни яхти, пентхауси, имения в Бевърли Хилс, невероятно красиви жени, незабравими преживявания... Беше като приказка! Опитвах се да изградя трайни връзки, но създавах само повърхностни приятелства. Постепенно всичко стана мрачно. Непрекъснато боледувах, развих социална тревожност, отдалечих се от семейството си...

"Стигнах дотам, че отказвах работа, защото просто не ме интересуваше... Съвсем нетипично за мен. Отношението ми към живота се промени от ентусиазъм към почти самоубийствени мисли. Вече не исках да бъда себе си."

Пол признава, че дълго време не е осъзнавал сериозността на проблема си с алкохола и наркотиците, защото славата му е осигурявала безплатен достъп до ВИП събития и купони със знаменитости.

"Получавах безплатни маси в елитни клубове и ме включваха в специални списъци – за един младеж на малко над 20 години това изглеждаше като сбъдната мечта, но неизменно водеше към пиене и наркотици," споделя той в интервю за The Telegraph. Казва, че му се е струвало напълно "нормално" да изпие цяла бутилка шампанско, докато обядва самотно в почивните си дни. По-късно осъзнава как зависимостите са го превърнали в "егоистичен" човек. Пол си спомня с болка един особено тревожен епизод, когато по време на ваканция в Средиземно море поръсва екстази върху сутрешните си корнфлейкс, което води до спешна хоспитализация.

"Спомням си как бях на луксозна яхта в Средиземно море на почивка и сложих наркотици – това, което смятах за екстази – в сутрешното си кафе и върху корнфлейкса," разказва той.

"В онзи момент това ми се струваше напълно разумно, но в крайна сметка се озовах в болница, след като припаднах в самолета на връщане към Ню Йорк същата вечер. Заклех се, че ще спра да употребявам наркотици, но издържах само два месеца без тях."

Здравето му се влошава драстично – косата му започва да опада заради злоупотребата с кокаин, отношенията му със семейството се разпадат, създава множество повърхностни приятелства и страда от постоянна тревожност. Когато навършва 29 години, Пол осъзнава, че е затънал в дълбока депресия и чувства, че напълно е загубил "контрол" над собствения си живот. Най-накрая търси професионална помощ, когато достига най-ниската точка в живота си на 33-годишна възраст. Прекарва шест месеца в рехабилитационния център "Приори" в Лондон, за да се пребори с наркотичната си зависимост, след което поема твърд ангажимент да се откаже от всякакви упойващи вещества и да остане чист.

View post on Instagram
 

Въпреки че славата го тласка към самоунищожителен начин на живот, Пол категорично отказва да обвинява моделската професия и вярва, че би имал проблеми със зависимостта независимо от кариерния път, който би избрал. Склонността към зависимости е част от семейната история на Пол – дядо му е водил собствена битка с алкохола и хазарта през живота си. Днес Пол е преобразил коренно живота си и работи като сертифициран коуч за млади мъже, изправени пред предизвикателства, подобни на неговите, включително зависимост от алкохол и наркотици. Той също така ръководи собствената си благотворителна организация – фондацията Stride, която се фокусира върху образованието по темата за зависимостите и оказва финансова подкрепа на нуждаещите се от достъп до рехабилитационни програми.