След смъртта на папа Франциск светът си спомня не само за делата му като духовен водач, но и за човешката история, която предшества свещеното му звание. Зад името Хорхе Марио Берголио, преди одеждата на вярата да обгърне бъдещия върховен пастир, се крие момче с биещо сърце, мечти и… първа любов.

Още преди да избере пътя на духовността, младият Хорхе – тогава само на 12, разбира, че сърцето му тупти за едно момиче от съседната улица в квартал Флорес, Буенос Айрес. Тя се казва Амалия Дамонте, а за кратко време девойката се превръща в негова Вселена.

В интервю от март 2013 г., дадено пред Independent скоро след като Франциск застава начело на Католическата църква, Амалия си спомня невинната, но дръзка любов на чаровния Хорхе.

"Сложи ми писмо в ръката. В него пишеше, че иска да се ожени за мен. Но ако не приема, щял да стане свещеник", разказва тя с усмивка, в която прозира едновременно нежност и сянка на вина. Тогавашното ѝ "не" променя съдбата не само на момчето, но и – в по-широк мащаб, на милиони вярващи по света.

Може би такава любов никога не е имала шанс – родителите ѝ не одобрявали Хорхе, а времената диктували друго поведение. Но онова момиче, което играело на улицата с едно любящо, кротко момче, не подозирало, че някой ден ще види същото това момче – вече мъж с бяла одежда и папска корона, по телевизията и ще се вцепени от изумление. "Не можех да повярвам, че това е той. Че Хорхе е папата", спомня си тя.

Дори и след шест десетилетия, Амалия не е забравила как е оставила младия Хорхе с горчивината от несподелената любов и неосъществените мечти. И макар животът ѝ да е продължил напред, тя не крие, че в сърцето ѝ винаги е останала една малка капка съжаление.

НОВИНИ

Автор Евелин Попадийна

Незабравимият папа Франциск: Да служиш на другите е най-високата форма на лидерство

Автор Евелин Попадийна

По-късно се омъжва, но признава, че ѝ се е искало онзи момък от съседната къща да присъства на сватбата ѝ – ако не като младоженец, то поне като свещеник, благославящ началото на нейния нов живот. Съдбата обаче е избрала друг път – различен, неочакван и необратим.

Съдбата не ги събра, но не ги и разделя напълно. Между редовете на тяхната романтична история остава нещо красиво и човешко. Малка, нежна истина, която ни напомня, че дори най-великите сред нас някога са писали любовни писма, страхували са се от отказ, и понякога са избирали Бог…, след като някой им е казал "не".