Много родители се чувстват безпомощни, когато трябва да се справят с трудни моменти във възпитанието на децата си. Знаем, че физическото насилие е неприемливо. Но когато думите не помагат, някои възрастни прибягват до... мълчание – не говорим, не гледаме детето, сякаш не съществува. Наричаме го "по-малко вредния подход". Но дали наистина е така?

Когато тишината боли повече от думите

Спомнете си как сте се чувствали като дете, когато сте направили грешка и майка ви просто е замлъкнала. Тя не ви е наказала с думи, не е вдигнала ръка, а просто е спряла да ви "забелязва". Тази тишина е по-силна от всеки вик. Тя не дава яснота, не носи прошка, не отваря врата за поправка. Тя смачква.

Това поведение се нарича "мълчаливо третиране" (silent treatment). То е форма на пасивна агресия и емоционална манипулация, позната и в отношенията между възрастни, но още по-разрушителна в отношенията родител-дете.

Как мълчанието наранява детето?

- Прекъсване на емоционалната връзка

Детето започва да се дистанцира. Престава да усеща родителя като човек, на когото може да се довери. Вместо близост – студ. Вместо опора – несигурност.

- Отчуждение и съмнение в любовта

"Мама още ли ме обича?" – не това трябва да се пита едно дете, когато сгреши. Вместо да разбере какво е било неуместно в поведението му, то започва да се бои за стойността на собственото си съществуване в очите на родителя.

- Хроничен стрес

Тишината поражда вина, тревожност и страх от отхвърляне. Деца, които растат с такъв модел, като възрастни често не смеят да покажат чувства, живеят в постоянен вътрешен контрол и се плашат от грешки.

- Дългосрочна психологическа травмаЗа разлика от физическите удари тази травма не оставя синини, а невидими рани в душата. Възрастните, преживели емоционално пренебрежение в детството си, често живеят, търсейки одобрение от другите, вместо да градят живот според своите нужди.

Какво може да направим вместо да мълчим?

- Водете диалог

Обяснете какво се е случило. Децата до 10-12 години не разбират интуитивно причинно-следствените връзки. Те трябва да бъдат научени.

- Предложете алтернативи

Кажете: "Можеше да направиш това по друг начин. Има и друг избор." Помогнете му да разбира, без да съдите.

- Говорете от свое име

Използвайте местоимението "аз": "Аз се почувствах наранен, когато...", вместо "Ти ме разочарова." Споделяйте, без да обвинявате.

МАМА И ДЕТЕ

Автор Антония Михайлова

Детето не е проект, а дар: За силата на безусловната майчина любов, която създава уверени и щастливи личности

Автор Антония Михайлова

- Бъдете примерАко искате детето да уважава правилата, първо ги следвайте вие. Няма "Аз мога, защото съм възрастен". Има честност и последователност.

- Постоянна връзкаНе наказвайте с дистанция. Детето учи как да реагира на стрес именно от вас. Ако вижда, че вие се отдръпвате, един ден то ще се отдръпне от вас.

Мълчанието не възпитава, то разрушава

Скъпи родители, не превръщайте тишината в наказание. Спомнете си как боли, когато най-близкият ни човек спре да ни забелязва. Понякога най-дълбоката болка идва от онова, което не е казано. Говорете с децата си, дори когато думите ви се губят сред емоции или умора. Всяка искрена дума, всеки опит за разбиране е стъпка към близост. Общуването е мост, който лекува и свързва, за разлика от разрушителното мълчание, което разделя сърца и оставя рани, които не се виждат, но се помнят цял живот.