Насилието не се заражда внезапно в тийнейджърските години. То е плод на модели на поведение, усвоени още в ранното детство, често чрез „добронамерени“, но токсични подходи към възпитанието.

Най-тревожното е, че много от бъдещите агресори израстват не в маргинализирани среди, а в съвсем обикновени домакинства - такива, които сутрин се носи аромата на кафе, а вечер звучи телевизионният новинарски блок. Родителите, убедени, че подготвят децата си за „реалния свят“, без да подозират, често могат да посеят у детето си семената на емоционално и физическо насилие.

С помощта на психолога и експерт по отношенията Снежана Тон представяме петте най-често срещани погрешни принципа на възпитание и поведение от страна на родителите, които могат да превърнат децата в бъдещи агресори.

1. "Сълзите са слабост"

Фрази като „Стига си ревал, не си бебе“ или „Мъжете не плачат“ са все още често срещани. Това послание внушава у момчетата, че емоциите са нещо срамно - особено негативните. Така у детето се затвърждава идеята, че състраданието и болката са слабостите, които трябва да се прикриват.

Резултатът? Затруднено изразяване на емоциите в зряла възраст, липса на емпатия и отчуждение в партньорските отношения. Човек, който е бил научен да не показва болката, често не я разпознава и у другите.

Какво можете да направите вместо това?

Когато детето плаче, признайте чувствата му: „Виждам, че си тъжен. Искаш ли да ми разкажеш?“ Това помага да се развие емоционална интелигентност - качество, което култивира умение да разбираш себе си, но и да имаш сетива за чувствата на другите.

2. "Отвърни на удара с удар!" - култ към силата

Отглеждането на детето с внушението, че „само силният побеждава“ изкривява чувството за справедливост и често води до използване на насилие като основен инструмент за решаване на конфликти.

Според данни на Световната здравна организация около 60% от хората, осъдени за домашно насилие, споделят, че в детството са били възпитавани да отговарят на агресията с агресия – глобален модел на възпитание, който се нуждае от преосмисляне.

По-добрият подход вместо това

Научете детето да поставя здравословни граници с думи, да търси помощ от възрастните, да решава конфликти чрез диалог и сътрудничество. Помагайте му да разбере, че смелостта невинаги означава агресия - понякога тя означава самоконтрол.

3. Хиперконтролът, прикрит като „грижа“

Прекаленото следене на всяка стъпка на детето – от това с кого общува до това какво пише в дневника си, не изгражда близост, а напротив, внушава, че няма право на лично пространство и автономия.

Децата, израснали в подобна среда, често изпитват желание за доминация над другите като начин да компенсират липсата на изразяване на лично мнение в собственото си детство. Това се проявява чрез ревност, манипулации и ограничаване на свободата на партньора в по-късна възраст.

С какво да заменим хиперконтрола?

Осигурете на детето си безопасно лично пространство – и го уважавайте. Научете го, че има право да отказва, дори когато става дума за нещо незначително. Обсъждайте правилата, вместо да ги налагате едностранно.

4. Погрешно или липсващо сексуално образование

Изрази като „Момичетата трябва да бъдат скромни и да се подчиняват“ или „Момчетата си мислят само за едно“ създават объркани представи у подрастващите деца от мъжки пол какво трябва да бъде едно момиче. Често това води до изграждането на изкривени очаквания и стереотипни представи за ролята на жената, което да създаде критично мислене и сексистки нагласи у бъдещия мъж спрямо жените, да оформи у него поведение, включващо неуважение към границите и желанията на жените, вследствие на които да възприеме агресивното или притежателско поведение като нещо нормално. Такива модели на мислене пречат на изграждането на здравословни взаимоотношения, основани на равенство, уважение и емоционална интелигентност, пораждат гняв, обърканост и агресия.

Според глобалното проучване на UNICEF (2022) над 50% от подрастващите не получават адекватна информация за сексуално образование в дома. Това води до липса на разбиране за граници на поведение и на уважение.

Решението?

Родителите трябва съзнателно да водят открити разговори с детето си за емоциите, уважението и равнопоставеността между половете, като избягват стереотипите и предоставят на децата здравословен модел за взаимоотношения още от най-ранна възраст.

МАМА И ДЕТЕ

Автор Антония Михайлова

Мамо или Ели? Когато детето се обръща към родител по име: Нормален етап или сигнал за тревога

Автор Антония Михайлова

5. Подценяване на чуждата болка

Когато родителите омаловажават страданието на другите („Не му обръщай внимание, ще се оправи сам“) или се подиграват на уязвими герои във филмите, детето започва да вярва, че емпатията е излишна.

Какво можете да направите?

Говорете с детето за чувствата на героите в приказките и филмите. Обсъждайте ситуациите на тормоз, вместо да ги игнорирате. Насърчавайте го да забелязва кога някой е тъжен или наранен, и как да се отнася с грижа.

Промяната започва от нас

Колко често сме казвали: „Така го калявам“, „Животът е тежък, нека свиква“? А след това се чудим защо тийнейджърът ни е емоционално затворен, гневен или агресивен. Насилието не е вродена черта - то е научено поведение. И може да бъде отучено!

Следващия път, когато детето ви плаче, не му казвайте да се стяга. Седнете до него. Попитайте какво се е случило. Покажете му, че емоциите не са враг, а път към истинската човечност. Защото отглеждането на емоционално грамотни деца днес създава общество с по-малко насилие утре!