От известно време в общественото пространство се върти идеята за промяна на закона и въвеждането на т.нар. споделено родителство. По темата вече има готови три законопроекта. Именно това беше причината за провеждането на открит дебат „Бъдещето на децата – с двама родители и след раздяла“, организиран от фондация „За споделено родителство“.

Събитието привлече юристи, психолози, представители на институции, политици, медии и родители, които се събраха заедно, за да обсъдят актуалните предложения за промени в Семейния кодекс и да потърсят решения за едно по-добро бъдеще за българските деца.

Дебатът беше доста противоречив, като се споделиха различни гледни точки – както в подкрепа, така и в опозиция на предлаганите законодателни промени, което подчерта колко чувствителна и сложна е темата.

Дебатът се състоя в момент на засилен обществен интерес, след като три законопроекта за въвеждане на оборима презумпция за споделено родителство вече са приети на първо четене в Народното събрание.Събитието бе открито от модератора Бойко Василев - български журналист, телевизионен водещ и изпълнителен продуцент на предаването „Панорама“по БНТ, който подчерта важността на диалога между всички страни: „Целта на този дебат е да дадем яснота по законодателните проекти, да обсъдим идеи и решения и да чуем какво мисли обществото.“

Основателят на фондация „За споделено родителство“ Слави Несторов се обърна към всички присъстващи с думите: „Тук сме, за да покажем, че зад каузата за споделеното родителство стои грижата за децата, а не битка между родителите. Това е шанс за промяна, която поставя децата в центъра.“

В първия панел дискусията беше фокусирана върху същността на споделеното родителство, какво предвиждат законодателните промени и как те ще се отразят на децата, родителите и обществото. Експертите обсъдиха кои са конкретните механизми, които ще гарантират равнопоставеност на двамата родители след раздяла, какво означава минимален гарантиран дял време с всеки родител и как могат да се преодолеят предизвикателствата на родителското отчуждение.

„Законодателството следва да гарантира равнопоставеност на страните в процеса, но в конкретния случай, най-важни са интересите на децата. Когато институциите работят в синхрон, можем да постигнем справедливи решения, които защитават интересите както на двамата родители, така и на техните деца.“, заяви адвокат Александър Рашев.

Адвокат Васил Попов обаче отговори: "Споделеното родителство е добра идея, но трябва да се формулира и прецизира детайлно. Предложените законодателни промени са неправилно формулирани и ще доведат до много повече проблеми в правоприлагането при дела за деца. Не е съобразено, че правоприлагането за деца изисква съблюдаването и на други нормативни актове освен СК. Някои от така формулираните предложения преповтарят налични правни норми. Някои от предложените промени са извън предмета на споделеното родителство и очевидно целят други неща.""Всеки един случай трябва да се разглежда индивидуално. Промяната в закона ще доведе единствено до повече дела и повече проблеми в отношенията на хората. Липсва статистика по тази тема, липсват сериозни мнения и анализи на психолози и социални работници. Но в рамките на нула време се правят три законопроекта. Уважавам работата на юристите, но според мен трябва други специалисти да бъдат водещи тук. И най-важното - трябва да се мисли преди всичко за комфорта на децата. Сега имам усещането, че се прави промяна в закона, заради няколко частни случая." заяви Веселина Петрова - журналист, блогър и майка.

Във втория панел вниманието беше насочено към институционалните, социалните и правните предизвикателства, които съпътстват темата - участниците - адвокат и медиатор Йорданка Бекирска, Анна Влаева, адвокат Карло Луканов, Слави Несторов и Сияна Петрова, обсъдиха как държавата може да се справи с фалшивите сигнали за домашно насилие, какво е влиянието на близките върху развитието на детето след раздяла и дали страната ни спазва международните стандарти за защита на детските права. 


Когато обаче на мен някой ми каже, че спешно трябва да се приеме някакъв закон, аз, като журналист, обикновено наострям уши. Думичката "спешно" обикновено ме кара да застана нащрек. И да се запитам - защо това да е толкова спешно, а в същото време много по-спешни неща - като детската болница, социалните услуги, ниският стандарт на живот на децата - да отлежават някъде в папки и бюра.

Аз лично съм скептик спрямо промените. И ще ви кажа защо - защото нищо хубаво не става насила. И защото, когато от другата страна на масата стоят детски съдби, чувства, емоции, психика, трябва да се пипа с ръкавици - т.е. трябва да сме много внимателни.

Скептик съм и защото споделено родителство за деца от 0 до 18 г. ми се струва опасно предложение. Да, бащите са важни, никой не го оспорва. Но в повечето случаи, цитирани по време на открития дебат, стоят наистина частни лични истории. Смятам, че подобни важни законопроекти трябва да се изготвят от юристи, с прякото участие на психолози и социални работници. И трябва да минат обществено обсъждане преди да бъдат внесени в НС.

Вярвам, че децата имат нужда от много любов, сигурност и спокойствие, за да растат щастливи. Вярвам също така, че домът е дом, защото е специално място, твоето място, там, където можеш да се скриеш от всички и всичко, да си обичан, да си на сигурно. Наличието на две домашни огнища променя всичко. Ти се превръщаш в номад, който снове между два дома, два начина на живот - с различни правила, норми, разбирания, различна рутина. Чисто психологически това, според мен, само ще натовари допълнително децата, няма да реши проблемите, ще създаде нови.

Т.е. ние променяме идеята за дом, огнище, грижа, ценностите, за да ги "нагласим", според нашите собствени модерни възприятия за щастие.

Доказано е, че децата в ранна възраст имат нужда от своите ежедневни ритуали - вечеря, четене на приказка, гушкане на любимите играчки, любимото легло, за да растат спокойни, да не преживяват стрес, да изградят самочувствие и самоувереност. Но тъй като днес голяма част от семействата се развеждат, още по-голяма част от децата са родени във връзки без брак, ние, възрастните имаме нужда да подредим пъзела така, че да имаме всичко - и щастие, и родителство. Но дали това е добре за децата? И интересува ли ни какво мислят самите деца - дали имат право на мнение?

На много въпроси трябва да си отговорят законодателите преди да вземат важните си решения. Защото от тези решения зависят стотици съдби, зависят деца, в чието име се готвят въпросните промени.

Трудно се решават човешки съдби. Но си струва да помислим първо за децата, после за егото си. И за последствията.

Има много подводни камъни и един от тях, според мен, е домашното насилие, за което знаем, че трудно се доказва, а и често жените мълчат при опасността да навредят по някакъв начин на децата си. Дали ще се решат да напуснат половинката си, ако знаят, че насилникът ще получи равни права над децата в съда? Това не е така, казват законотворците, това се доказва в съда. Сигурно може да се докаже... И днес се доказва. Трудно и бавно. И черната хроника доказва това.

Има други важни аспекти - кой ще следи за това детето да получи най-доброто и при двамата родители, кой ще следи дали то продължава да посещава спортни активности, курсове - за всяко нещо ще се водят дела ли? Какво ще се случи, ако е нужен подпис за лечение или обучение и на двамата родители, а единият не иска да подпише?

Т.е. преди да изходим от личните си истории и да решим да вкараме един закон в живота на хората, трябва много добре да бъдат обмислени всички негови аспекти и последствия. Защото всеки случай, всяка история е индивидуална.