Днес всеки знае, че свещениците, кардиналите и папата не могат да имат интимни отношения. Малцина обаче познават корените на тази практика, която е част от църковната култура вече над 8 века.

Когато Църквата се заражда, първите свещенослужители не са били задължени да спазват строг целибат. Едва през XI век тази идея започва да се налага. Папите Лъв IX и Григорий VII са първите, които въвеждат тази практика, опасявайки се от "морално падение" сред духовенството.

Те не са единствените поддръжници на целибата. Въпросът е обсъждан и на други църковни събори - Латеранския (1215 г.) и Трентския (1563 г.). Практиката винаги е имала както привърженици, така и противници, особено днес, когато броят на свещениците по света намалява ежегодно.

Много хора приписват въвеждането на целибата на папа Калист II, който пръв забранява брака за монаси и вече ръкоположени свещенослужители, макар да не е сигурно дали той е главният инициатор. Други свързват произхода на целибата със среща между папа Бенедикт VIII и император Хенрих II.

Папа Йоан Павел II пише за целибата в писмо от 1979 г.: "Всеки свещеник, който приема тайнството на свещенството, се обрича на целибат напълно съзнателно и доброволно, след години на подготовка, дълбоко размишление и усърдна молитва." Папата подчертава, че "това решение се взема само след твърдото убеждение, че Христос му дарява тази 'благодат' за доброто на Църквата и в служба на вярващите."

В богословско отношение, целибатът на папата символизира неговия брак с Църквата, подобно на отношението между Христос и неговата Църква. Папата, като върховен понтифик и наследник на апостол Петър, се счита за напълно отдаден на своята пастирска мисия, без да разделя вниманието си между служба на Бога и семейни задължения. Този обет за целибат се разглежда не просто като отказ от физически отношения, а като положителен избор за цялостно посвещаване на духовното водачество и грижа за Божието паство.

През вековете целибатът на папата е придобил и практическо измерение, тъй като премахва възможността за създаване на папски династии и наследствено предаване на властта. Историята познава случаи от ранното и средновековното християнство, когато някои папи са имали деца, което често е водело до конфликти на интереси. Строгият целибат днес гарантира, че папата не е обвързан със семейни връзки, които биха могли да повлияят на неговите решения и че след смъртта му изборът на наследник става чрез конклав на кардиналите, а не чрез наследствена линия.