Изложба по повод 85 г. от раждането и 25 години от смъртта на Стефан Марков се открива на 14 май в Министерство на културата, галерия „Средец“. Ще бъдат експонирани около 40 работи – акварел, масло и живопис на ръчно направена хартия от автора.Ще бъдат изложени и непоказвани досега картини, създадени през последните години от живота му. Изложбата ще продължи до 4 юни.

Не са много онези съвременни български художници, които така категорично са наложили своето присъствие в арт пространството.

Възприеман от ценителите на изобразителното изкуство предимно като график и илюстратор, през последните 10 години от творчеството си той разкрива по-широка и разностранна гама от пластични качества. С което преобръща обичайната представа за творчеството си.

Напуска морфологичните бариери на графиката, за да навлезе в акварела, живописта и смесената техника.

Роден е в Бургас 1940 г. Завършва Художествената академия, специалност „Графика“ през 1967 г. В началото това е и направлението, в което се изявява най-силно – експериментирайки с графичните технологии и илюстрацията.

След години разширява посоката си и смело се гмурка в нови – и класически, и експериментални – неизследвани територии на живописта, пастела, акварела и смесените техники. Дори сам ръчно приготвя специалната хартия, на която твори.

Още през 1972 г., скоро след завършването си, получава първата си награда от национална изложба.

Списъкът с присъдените му отличия е дълъг. Сред тях най-авторитетни са наградата „Борис Ангелушев” (1986), сребърните плакети от Международното биенале на графиката във Варна (1991 и 1997), почетните дипломи от Международния конкурс „Ел Ферол” в Испания (1989 и 1991).

А също призът на журито от Графичното биенале в Маастрихт-Холандия (1993) и специалната жури награда от Международното триенале на графиката в Кайро (1997).

Няколко галерии поддържат постоянни контакти с него и му организират самостоятелни изложби: „Хитсучи” в Нигата, Япония; „Норд-Ест” в Париж и Овер-сюр-Оаз, Франция; софийската „Ирида”. Произведенията му са показвани още в Русия, Германия, Австрия, САЩ, Финландия, Швейцария, Португалия.

Работи като художник в списание „Лик“ от създаването му през 1965 г. до закриването му през 1992-ра. Това е благодатна почва, на която развива и показва пред публиката влечението си към дизайна на книжното тяло.

От този период са и едни от най-впечатляващите му илюстрации към изданията на „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър и „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов.

Днес, те са буквално класика, която показва нагледно как комбинацията от усет и интуиция, знания и умения, талант. Както и конкретно познаване и почит към авторите и творбите им, към съответната епоха и култура, дори към бита и костюмите резултира в зашеметяващи графики.

На 30 септември 2000 година Стефан напуска този свят, за да отплава към неговите неземни острови. Едва навършил 60-те и едва започнал новия си неописуемо млад и слънчев период в изкуството.

Един от най-големите ни съвременни творци, който притежаваше най-важното за един художник – свой свят и своя рисунка.

И както сам казваше Стефан Марков: „Много държа във всяка моя картина да остане нещо от добрата основа, получена в Академията. Стремя се към прецизност във всеки детайл, към това той да бъде на място и да се свърже с абстрактната площ. Можеш да се освободиш от научното, да работиш абстрактно, но е задължително да се вижда, че умееш да изобразяваш. През последните 20 години съм се стремил да постигна 2 неща – собствен свят и собствена рисунка.”