Греъм Крейкър – бивш телохранител на принцовете Уилям и Хари, чиято кончина бе наскоро обявена от неговите синове в емоционално послание в социалните мрежи, е сред най-близките хора на двамата братя, пише Би Би Си.
"Той беше невероятен човек – нашият герой, нашата опора – и значеше всичко за нас," написаха Греъм и Джеймс, описвайки баща си като човек, който е живял с пълна отдаденост и безрезервна доброта – както в професионалния си път, така и у дома.
Крейкър работи като офицер по лична охрана в периода, когато принцовете са още деца – времена, в които медийната истерия и общественото внимание бяха неразделна част от живота им. Но за момчетата, той не е просто охранител, той е "Кракърс". Така го наричали Уилям и Хари, намирайки хумор и уют в това му име, вдъхновено от американските бисквитки Graham Crackers.
В автобиографичната си книга Spare, принц Хари разказва с обич за него, припомняйки си един трагичен ден: погребението на майка им – принцеса Даяна. Крейкър бил този, който пътувал в катафалката с ковчега ѝ, докато хиляди хора обсипвали пътя с цветя.
В един момент шофьорът бил принуден да спре, защото не виждал от цветята, покрили предното стъкло.
"Бодигардът беше Греъм. Много го харесвахме," пише Хари. "Ние винаги го наричахме Кракърс… Смятахме го за изключително забавно.
Присъствието на Крейкър в този тежък ден не било просто част от работата му – било акт на дълбока лоялност и човешка привързаност.
В интервю за New York Post, той си спомня момента, в който Уилям го поглежда от тълпата и му кимва с признание, че той е там – с майка им – в последното ѝ пътуване.
"Уилям беше утешен от факта, че съм с нея," споделя Крейкър.
Службата на Крейкър в редиците на полицията продължава цели 35 години, а през 2001 г. излиза в пенсия. Награден е с Орден на Кралския Викториански ред – изключителна чест, която се дава на хора, служили лично на кралското семейство.
Една от най-запомнящите се снимки на Крейкър е от 1994 г., когато седи на влакче на ужасите в увеселителния парк Alton Towers, заедно с малките Уилям и Хари. Уникален момент, уловил топлата, човешка връзка, далеч от протокола, пише Plovdiv24.
Неговата история ни напомня, че не всичко се случва под светлините на прожекторите. Някои хора остават отзад, зад кулисите, но присъствието им е много по-важно в живота ни...