Братът на Ружа Игнатова призна, че би избягал при среща със сестра си, докато разказваше за най-тежкия момент в живота си

В атмосферата на известен столичен артцентър се проведе премиерата на автобиографичната книга "Дъното" от Константин Игнатов.

"Чувствам се като пържен боб", довери неофициално Игнатов, използвайки израз на покойния си баща. "Това е израз на баща ми. Смъртта му е най-голямата трагедия в живота ми", призна емоционално братът на скандалната Ружа Игнатова. До него през цялата вечер стоеше любимата му съпруга, която всеки момент очаква да роди второто му дете.

Книгата е издадена от Симеон Гатев - сценарист и режисьор на театралната постановка "Константин", която разказва за турбулентния живот на Игнатов.

Детските спомени и усамотението бяха централна тема в споделянето на Игнатов. "Нямах приятели в малкото немско селце. На 19 години бях сам, без семейство. Най-добрите ми приятели бяха и останаха книгите. Те правят живота по-красив и са вид бягство от непоносимото ежедневие", сподели той пред внимателната публика.

Въпросите на публиката засегнаха най-различни аспекти от живота на Игнатов - от преодоляването на трудностите до затворническия му опит в Америка, трансформацията му от бунтар в отговорен семеен човек и възможната среща със сестра си.

Когато стана дума за Ружа Игнатова, тонът на Константин се промени. "Ако имате такава сестра и тя ви звъни по телефона, не вдигайте!", посъветва уж на шега авторът на "романа на възпитанието". "Аз, ако я срещна някъде, ще бягам бързо!", добави Игнатов.

Философските размисли на автора за личностното развитие прозвучаха особено убедително: "Разбрах, че човек трябва сам да се измъкне от дъното и да не е функция на други хора, да повтаря сляпо техния сценарий, а да бъде себе си и да може да се гледа в огледалото, без там да вижда човека на корицата на книгата ми", категоричен е братът на Ружа.

Корицата на изданието показва Игнатов с посинено око, сцепена устна и счупен преден зъб, въпреки че според него това е колаж. Въпросът дали тези думи крият намек за неговата роля като "марионетка" на сестра му остана неизяснен, както и много детайли от биографията му на авантюрист, живял в пет държави, сменил множество професии и владеещ поне три езика като родни.

Затворническият период в Лос Анджелис се оказа неочаквано плодотворен за образованието му. "В затвора в Лос Анджелис имаше много мексиканци. Там започнах да уча испански от една раздърпана и почти разпаднала се граматика, прочетох и Библията. Казах си: "Защо да не науча и руски, в затвора човек има много свободно време и сега вече чета свободно по-леки книги на руски", довери Игнатов.

Идеята за книгата се зародила по необичаен начин. "Често слизам в мазата си, там тренирам и ми се наби една дума "дъното". Мой приятел много често я употребяваше, буквално ми разяде главата... Качих се горе, потен, мръсен, седнах на компютъра и написах всичко. И си викам: "Някой човек, ако е на дъното и го прочете, направо ще скочи през прозореца". Супер депресиращо е! И изтрих всичко. Но няколко дни тази дума не ме оставяше на мира. Имах една шегичка и покрай нея започнах да пиша, пак долу в мазата", описа старта на "творческия процес" Константин Игнатов.

Авторът не възнамерява да спре с писането, а вече планира втора книга с посланието "Стегни се", която се надява да издаде следващата година.

Темата за местонахождението на майката на Константин и Ружа така и не се изясни до края на събитието. За нея се предполага, че е управлявала бизнеса на дъщеря си и е била видяна в софийския офис на компанията. Игнатов я спомена единствено в контекста на юношеските си години, когато тя и баща му реагирали остро на първата му татуировка.

"Може би защото са родени и израснали при комунизма", търси обяснение за неприемането на татусите, които в момента вече покриват цялото му тяло, авторът на "Дъното".

Въпросът от публиката дали сестра му вече не му е брат предизвика неудобство у Константин, който се измъкна с майтап: "Ако баба ми беше мъжка, щеше да има дръжка". И след това допълни: "Това е да имаш сестра".

Споделяйки за професионалния си опит, 39-годишният мъж категорично заяви, че никога не би се върнал към учителската професия. "Когато бях на 24 години, преподавах немски, английски и политика. И видях, че учителите избиват комплексите си върху учениците. По това време живеех в една стая с размерите на килия и проумях, че за нищо на света не искам да бъда като тях", убеден е вече 39-годишният мъж.

Константин съжалява само за ранната си младост, когато е пишел музика, свирел е на китара в метъл банда и с нея е обиколил цяла Европа, като често са спели на голата земя. "Но беше интересно, имаше ентусиазъм, вдъхновение и разперени крила", спомня си с тъга той.