Сексологът Артьом Герасимов разбулва неочакваната истина за мъжката изневяра. Той е консултирал стотици мъже – богати, бедни, млади, зрели, женени за модели или обикновени жени. Всички те имат нещо общо – нито една от партньорките им не е заслужавала предателството. И въпреки това то се е случило. Защо? Отговорът не е в секса. А в нещо далеч по-дълбоко.
1. Тя е съвършена и точно това го ужасява
Колкото по-„перфектна“ е жената до него – умна, красива, силна, толкова повече мъжът може да се чувства застрашен. „Не съм достатъчно добър за нея“, „Ако тя осъзнае, че заслужава повече, ще ме напусне“, „Аз съм излишен. Тя може и без мен“, си казва той.
Тогава изневярата се превръща в несъзнателен опит за възстановяване на контрола, в начин да я „свали от пиедестала“, да върне усещането си за значимост.
)
2. Не я мрази. Мрази себе си.
Повечето мъже не изневеряват заради тръпката. А за да избягат от вътрешната си болка:
- Провал в кариерата
- Страх от остаряване
- Празнота въпреки „перфектния живот“
Новата жена не е любов, а временна упойка. С нея мъжът си доказва
- „Още ме бива“
- „Все още съм желан“
- „Имам стойност“
Това, разбира се, е илюзия – такава, която се разпада при първия поглед на наранената любима.
)
3. Липсва му нещо… но не знае какво
Много от мъжете, с които Герасимов работи, дори не могат да обяснят защо са изневерили. Защото причината често не е в жената, нито в секса. А в нещо по-неуловимо:
- Скука от живота, не от партньора
- Потиснато желание за риск
- Нереализирани амбиции
- Неосъзнати травми от детството
4. Не е нейна вината. Но и той не е чудовище...
Да, изневярата е предателство. Но тя често идва от място на дълбока вътрешна слепота.
- Мъжете не знаят как да говорят за чувствата си
- Обществото ги учи, че „силният мъж мълчи“
- Те се страхуват да признаят, че не са щастливи
И тогава, вместо честен разговор, избират по-лесния и... по-болезнен – път – изневярата.
5. Какво да направите, ако някоя от гореизброените причини се отнася до вас
В случай че си изневерил:
- Спрете да се лъжете – не е просто „физическо“. Това е бягство.
- Потърсете корена – защо бягаш от себе си?
- Избери – ще рушиш ли още, или ще градиш наново?
В случай че си бил(а) излъган(а):
- Не се вини – предателството е негов избор, не твоя отговорност.
- Не се лъжи, че няма да се повтори, ако нищо не се променя.
- Запитай се струва ли си тази битка?
И за финал запомнете: Изневярата не е край. Тя е повратна точка. Или ще продължиш да лъжеш себе си, или ще изградиш нещо ново – с друг или със себе си.
Най-важният въпрос не е „Защо ми изневери?“, а „Защо продължавам да живея с тази болка?“