Когато съдбата проговори, тя често го прави по най-неочаквани начини, скрита зад шума на клаксони и закъснели стъпки към летището... Бхуми Чаухан, млада жена от Индия, която живее в Лондон с учебна виза, никога няма да забрави онзи ден, когато трафикът я забави с точно десет минути… и ѝ подари втори шанс за живот, съобщават от BBC.
На 12 юни 28-годишната студентка е трябвало да се качи на полет AI 171 на Air India от международното летище „Сардар Валабхай Пател“, Ахмедабад, до Лондон. Трябвало е да се завърне в британската столица след кратко гостуване в родния си град. Но съдбата ѝ имала други планове. Това било първото ѝ посещение в родния Ахмедабад, откакто се е установила във Великобритания преди две години.
„Тръгнах навреме, но трафикът беше непоносим. Когато пристигнах на летището, качването вече беше приключило. Молех се, плаках, просих да ме пуснат. Бях последната. Не ме пуснаха… и това ме спаси“, споделя Бхуми пред PTI Videos със сълзи в очите.
Минутите след това остават завинаги изписани в съзнанието ѝ. Самолетът излита в 13:39 ч. и не стига дори километър. Разбива се над медицинско общежитие, избухвайки в пламъци. 265 души губят живота си. Само един оцелява.
„Научих за катастрофата по пътя към дома. Вцепених се. Чувствах как земята се разклаща под краката ми. Само десет минути ме деляха от този ужас... Само десет“, казва тя, преглъщайки болката. 265 човешки живота, прекъснати без време. Сред тях – пътници, хора на земята, цели семейства, съдби, които вече никога няма да се върнат у дома.
Бхуми не крие, че вярва във висша сила. „Матаджи и Ганпати Баапа ме пазеха. Това беше чудо. Подариха ми живот. Но сърцето ми е със семействата на загиналите. Моля се за тях всяка вечер.“
На борда е имало 230 пътници – хора от различни краища на света: 169 индийци, 53 британци, 7 португалци, 1 канадец.… Сред тях – семейства, деца, мечти. Още 12 души са съставлявали екипажа – 2-ма пилоти и 10 служители, които също никога не слязоха от небето.
И само една жена, закъсняла с 10 минути, остана на земята, за да разкаже за чудото на своето оцеляване. Случайност ли е било? Или замисъл отвъд човешкото разбиране? Историята на Бхуми Чаухан е доказателство, че понякога именно най-досадните моменти – тези, които проклинаме и на които се ядосваме най-много, могат да се окажат онези незабележими завои на съдбата, които променят всичко, онези десет минути, които спасяват живота ти.