Има ли любов, способни сме на невероятни чудеса! Правим неща, за които преди не сме и помисляли, ставаме способни на компромиси и с лекота запращаме съмнения и страхове в прегръдката на безразличието. Влюбен ли си, животът е истински забавен, защото „светът е за двама“, а в него ти си щастлив човек.

Любовта е приемане. Тя е онова чувство, което те кара да виждаш някого такъв, какъвто е – с положителните и отрицателните му качества, но правиш съзнателния избор да го обичаш точно заради тях.

Не е задължително желанието да променим някого да е резултат на лоши подбуди. Понякога смятаме, че така ще стане по-подходящ или че ще се почувства по-добре, но истината е, че дори в любовта трябва да останем верни на себе си. Обичаме ли се такива, каквито сме, ще обичаме спокойно и без предразсъдъци и човека до себе си.

Всеки има своята история, но по-важна е тази, която пишем заедно.

Когато влюбването е резултат от различията между нас, значи ни е привлякла именно спонтанността, която превръща другия за част от секундата в реален обект на нашите желания. Не е важно да го променяме, важно е с отношението си да го караме да се чувства свободен в собствената си кожа.

Уважението прави връзката здрава. В повечето случаи ние срещаме любовта в очите на хора, с които можем да се допълваме, не да бъдем еднакви. Смисълът е да останем влюбени, а това е възможно единствено ако интересът остане буден – да не знаем кога пак ще чуем поредното „обичам те“.

Свеждането на една връзка до клише е грешка, която трудно може да бъде поправена. Отегчението рано или късно ще се настани удобно между двама, ако те взаимно не се уважават като личности, ако не черпят вдъхновение един от друг в името на самата любов. Егоизмът невинаги е верният съюзник.

Разбирането, че сме различни и че именно това обстоятелство е една от причините да обичаме някого, е сигурен знак, че нещата помежду ни са наред. Любовта е изненадваща, изискваща, понякога и изпепеляваща, но именно затова така се услажда. Предвидима ли е, престава да бъде голяма.

Историята, която пишем заедно, е начин да изживеем живота си, разчитайки един на друг – без да се състезаваме, без да следваме предварителен план. А тази, в която присъства някой, когато си най-малко себе си, е впечатляваща - любовта винаги докосва сърцето.