В продължение на десетилетия Анна Уинтур беше непоколебима сила. На първия ред на всяко значимо модно шоу Уинтур наблюдаваше подиума, а очите ѝ, скрити зад нейните емблематични тъмни очила, изследваха внимателно дефилетата. Тя надхвърли областта на модата, за да стане икона сама по себе си - отчасти благодарение на помощта от Холивуд.

"В продължение на повече от три десетилетия, тя е дефинирала не само модата, но и стандартите за красота, казвайки на милиони хора какво да купят, как да изглеждат и от кого да се интересуват", пише модният журналист Ейми Одел в "Анна: Биографията". Но дори Одел, която е интервюирала стотици хора за Уинтур, е била поразена от сложността на субекта си.

"Хората не можеха да се съгласят за много неща, свързани с нея, включително дали е интроверт или екстроверт, безмилостна или просто много взискателна", каза Одел.

Сега, когато стана ясно, че тя се оттегля като редактор на американския Vogue след почти 40 години в ролята, едно нещо изглежда ясно: нейното наследство е толкова удивително, колкото и възходът ѝ.

Какъвто бащата, такава и дъщерята

Баща ѝ, Чарлз, е бил редактор на британския вестник The Evening Standard, а майка ѝ Елинор "Нони" Бейкър, също е била репортер за кратък период. Като уважаван редактор на вестник, стилът на лидерство на баща ѝ му спечелил прякора "Студения Чарли".

"Той произхождаше от доста викториански произход, не съм сигурна дали майка му някога му е говорила", спомни си Уинтур в знаковия документален филм The September Issue. "Той също беше много затворен и много, по някакъв начин, загадъчен." Именно баща ѝ решил, че дъщеря му трябва да работи в модата.

"Не мога да си спомня каква беше формата, която трябваше да попълня. Може би беше нещо за прием. В дъното пишеше 'кариерни цели' и аз казах 'Какво да направя? Как да попълня това? "И той каза: 'Е, пишеш, че искаш да бъдеш редактор на Vogue, разбира се.'"

Уинтур пораства през 60-те години, когато на мода са мини полите и Бийтълс

"Израствайки в Лондон през 60-те, трябва да ходиш наоколо с чувала на Ървинг Пен на главата си, за да не знаеш, че нещо необикновено се случва в модата", казва тя. Така че в началото на кариерата си тя работи в магазин за дрехи и се записа на уроци по мода. Интересен е фактът, че тя не завършва образованието си, а напуска колежа, за да започне кариерата си в модната индустрия.

Джери Опенхаймер, автор на неоторизираната биография Front Row, пише, че отношението на Уинтър по това време било: "Или разбираш от мода, или не разбираш."

Така през 70-те тя получила пробива си, ставайки един от първите редактори на Harper's & Queen.

Лондон никога не е бил нейната крайната цел.

След преместването си в Ню Йорк, тя стана младши моден редактор в Harper's Bazaar през 1975 г. - но бива уволнена девет месеца по-късно.

Така тя си намира работа във Viva, преди изданието да фалира само години по-късно, след това става моден редактор на ново списание, наречено Savvy. В началото на 80-те тя става модният редактор на списанието New York.

Две години по-късно от Conde Nast се свързват отново с нея и тя се присъединила към медийния гигант като първия креативен директор на Vogue.

Първите стъпки във Vogue

Когато Уинтур се присъединила към Vogue, Грейс Мирабела била главен редактор в продължение на 12 години. Тя обичаба бежовия цвят и го включвала както в гардероба си, така и в декорацията на офиса си.

По това време Vogue имал добри резулатти, но можела ли Уинтър да му даде малко допълнителна острота?

Срещатамежду нея и Мирабела приключила рязко, след като главната редакторка я попитала каква работа би искала във Vogue, на което Уинтър отговорила: "Твоята."

Така две години след присъединяването си към Conde Nast, Уинтър поема британския Vogue, когато Беатрикс Милър се пенсионира през 1985 г.

Ледената репутация

Като редактор тя заменила множество служители и упращнила повече контрол от когото и да е от предшествениците си. Като баща си, тя си спечелила студен прякор - "Ядрената Уинтър".

Години по-късно тя споделя в свое интервю: "Ако понякога изглеждам студена или рязка, това е просто защото се стремя към най-доброто."През 1987 г. Уинтър се върна в Ню Йорк с задачата да съживи Home & Garden в опит да се конкурира със съперничещото издание Architectural Digest, който претърпява неочакван крах.

В края на 80-те обаче Мирабела била възприемана като "несинхронна с времето", докато по-младото, по-свежо списание Elle печели позиции. През 1988 г. собственикът на Conde Nast Си Нюхаус сензационно изгонил Мирабела. Така Уинтър става главен редактор на Vogue.

Ветровете на промяната: Революционната първа корица

Първата корица на Vogue на Уинтър остава в историята по една ясна причина - моделът носи дънки. Дебютът ѝ показва модела Микаела Берку, разхождаща се под слънцето на Ню Йорк, очите ѝ са почти затворени, докато вятърът разява русата ѝ коса около усмихнатото ѝ лице.

"Беше толкова различна от елегантните близки планове, които бяха типични за корците на Vogue тогава, с тонове грим. Това нарушавеше всички правила", казва тя във Vogue през 2012 г. Корицата била толкова различна от предишните издания, че печатниците на списанието се обадили да попитат дали не е станала грешка.

"Просто погледнах тази снимка и почувствах ветровете на промяната. И не можех да поискам от корица повече от това", написа тя.

Ерата на знаменитостите

Докато супермодели като Синди Крауфорд, Линда Евангелиста и Кристи Търлингтън редовно красяли корицата на Vogue, Уинтър въведе ерата на почитането на знаменитостите.

"Анна видя нещото със знаменитостите много преди всички останали да скочат в този влак", каза тогавашният креативен директор на Vogue Грейс Кодингтън в The September Issue.

Андре Леон Тали работи до Уинтър в продължение на десетилетия като редактор на списанието.

"Тя не е човек, който ще ти покаже емоциите си - никога", каза той в The September Issue.

"Тя е като лекар, тя гледа работата ти. Като медицински анализ. Някои от нас не могат да се справят с това. Ние се нуждаем от любов."

Но тя е сигурна за един съвет, който е научила от баща си. "Хората реагират добре на някой, който е сигурен в това какво иска."

Дяволът носи Прада

Начинът на управление на Уинтур е толкова емблематичен, че една от нейните бивши асистентки написва легендарната книга The Devil Wears Prada през 2003 г.

Романът, който проследява младата жена, наета като асистентка на унизителен и взискателен моден редактор, стана бестселър и вдъхнови филма със същото име, който се превърна в истински хит.

Личният живот на една легенда

На фона на бурната кариера, личният живот на Анна Уинтър е зненадващо спокоен. През 1984 г. тя се омъжва за детския психиатър Дейвид Шефър. Те бяха женени в продължение на 15 години и имат две деца: Чарлз, който се ражда през 1985 г. и Катрин (известна като Би), която се ражда през 1987 г. Двамата се развеждат без скандали и продробноси през 1999 г., а Шефър почина през 2023 г.,

Скоро след развода си Анна започва да се среща с технологичния инвеститор Шелби Брайън, а двамата бяха заедно почти две десетилетия до 2020 г., когато се разделиха, отнове без скандални новини.

Какво да знаем за децата на Анна Уинтър

Чарлз среща бъдещата си съпруга Елизабет, докато и двамата учели в Оксфордския университет. Те се оженили през 2014 г., а през 2016 г. Чарлз получи диплома "Доктор по медицина" със специализация в психиатрия от Колумбийския университет.

Катрин, по-известна като Би, завършила Колумбийския университет, тя работи в развлекателната индустрия. Преди време тя беше продуцент на сегменти в Late Night with Seth Meyers, но към момента работи като продуцент на Бродуей, на постановки като The Wiz и The Last Five Years. Тя се омъжила за Франческо Карозини, синът на покойната Франка Соцани, главен редактор на Vogue Italia, през 2018 г.

Баба ли е Анна?

Да! Анна има един внук и две внучки: Оливър, на 7 години, Каролин, на 5 години и Ела Роуз, на 2 години. В интервю за Vogue през 2022 г., в което отговори на 73 въпроса, Анна разкри, че внуците я наричат "Анна", а не "бабо".