С юли жегата става още по-осезаема, но пък морето е на път да сбъдне толкова много желания! Любовта не търпи крайностите, но още по-малко търпи отлагането. Може и да не оцелява в истерията на безрезервното отдаване, но и логиката не е типична нейна черта. Прецизността е интуитивна – колкото и крехка да е една връзка, винаги намира опора в разума, защото той отлично знае кога и как да отстъпи водещата рола на сърцето.

Плажът се превръща в дом, където щастието е достижимо.

Край морето си относително разумен. Все още оставяш място за грешки, но опасността да бъдеш разочарован от себе си или от човека до теб се смалява. Чувстваш, че е по-комфортно да помълчиш заедно с него, докато вълните се разбиват в брега, и да изричаш думи, които просто подсилват силата на това мълчание. Няма окончателни разочарования – когато любовта е силна, прощава. Не е нужно да идеализираш някого, след като седи до теб и най-сетне имате отново възможност да виждате звездите в нощното небе, далеч от горещия писък на града.

Морето не признава гордостта. Дори когато за момент изпаднеш в състояние на безпокойство, то ти напомня, че няма нищо по-смело от това да останеш, когато можеш да си тръгнеш. Защото смелостта върви ръка за ръка със способността сърцето да прощава, ако тъгата е въпрос на глупаво стечение на обстоятелства. Защото истината е, че любовта е зряла, ако не е демонстративно пламенна, а гори бавно и дълбоко. Няма нужда да бъде обозначавана пред света със статуси и клетви в социалните мрежи, закъснелите извинения чрез есемеси не ѝ отиват.

Любовта насърчава малките жестове, но красотата е възможна благодарение на хаоса. Ако живеехме в напълно подреден свят, нямаше да имаме духа на приключенци. Колкото да е объркано всичко, търпението ни учи да ценим детайла и да разбираме различието. В крайна сметка обичаме не защото сме прави, а защото сме истински именно в това различие, което е привлякло вниманието на всяка една любов.

На крачка от морето, осъзнаваме близостта си с другия – чрез него сме себе си, заедно със страховете, слабостите и копнежите. Колкото и малко разум да ни е останал, сърцето ни дава пълната свобода изберем начина да станем по-добри. Всяка любов е перфектна и неповторима. Чудесата с никога няма да свършат.

Не съвсем разумни, но не и влюбени до глупост, ние създаваме своето щастие чрез човека, когото е избрало сърцето ни. Лятото предстои, а морето ни очаква с цялата си магия, но е много важно да помним, че любовта е възможна, именно защото до нас е някой, който също е решил да остане. Независимо от обстоятелствата.