Понякога срещате човек и изглежда, че всичко върви добре: настроението е прекрасно, дори чувството ви за хумор съвпада с неговото. Но щом зададете един невинен въпрос, магията изчезва.
Кой е въпросът, който не бива да задавате при запознанство?
Когато срещнете някого за първи път (в кафене, на парти или дори в приложение за запознанства), е логично да зададете простия въпрос: „С какво се занимаваш?“. Той изглежда учтив, безопасен и като цяло сякаш проявявате обикновен интерес.
)
В действителност обаче това е една от най-студените и отблъскващи фрази, разрушаваща целия потенциал за топло общуване.
Според експерта по комуникации Ванеса Ван Едуардс, въпросът задейства у събеседника режим „автопилот“. Мозъкът включва социална маска, тренирана на интервюта за работа, банални светски разговори и скучни партита. Вместо искра се получава суха статистика: длъжност, компания, вид дейност. И интересът мигновенно изчезва.
Какво се крие зад фразата „С какво се занимаваш?“
Формално задавате въпрос за професията. Но на подсъзнателно ниво той звучи като: „Колко пари печелиш?“, „Колко си полезен?“, „Струва ли си да общувам с теб?“. И ако вашият събеседник е художник, начинаещ предприемач, човек в кариерна пауза или просто отегчен от офисния делник, той чувства, че е оценяван, а не опознаван.
)
Освен това, често хората не искат да бъдат определяни единствено от професията си. Не става дума за мързел или срам, а за това, че светът се променя бързо и идентичността вече не е обвързана с длъжността. Затова дори учтиво зададеният въпрос за работа може да се възприеме като посегателство.
Как да се държим при запознанство – и какво да кажем вместо това?
Тук започва най-интересното. Ако искате да създадете топъл контакт, не принуждавайте човека да се поставя в рамки.
Алтернативи на въпроса „С какво се занимаваш?“
Има много заместители на досадното словосъчетание:
„Какво те вдъхновява напоследък?“ „Има ли нещо, по което си особено увлечен(а) в момента?“ „Кой беше най-хубавият ти ден през последните седмици?“ „Ако можеше да избереш каквото и да е занимание точно сега, какво би било то?“
Тези въпроси дават свобода на себеизразяване: някой ще разкаже за проект на работа, друг за пътуване, трети за новото си куче. Не само ще научите повече, но и ще постигнете контакт, в който не ви възприемат като изпитващ.
Фрази, които правят общуването живо
Пред вас е човек, а не автобиография. Позволете си да бъдете и вие малко по-уязвими и говорете за себе си. Започнете с фраза като: „Днес видях един толкова странен плакат…“ или „Имах ден, в който кафето ми спаси живота“ и наблюдавайте как ще се появяват смях, отклик и интерес.
Защо въпреки всичко продължаваме да задаваме този въпрос?
Навик, социален сценарий или просто страх да не изглеждаме странни. Но истината е, че хората запомнят емоциите. Когато говорите живо, нестандартно и с интерес, дори мълчаливият човек се разкрива.
Освен това, ако зададете въпроса „С какво се занимаваш?“, веднага насочвате разговора по най-предсказуемия маршрут. Ами ако събеседникът не обича работата си? Или преживява труден период? Току-що попаднахте в капан.
)
Мнение на експерта
Експертът по комуникации Ванеса Ван Едуардс подчертава:
„Въпросът изпраща мозъка на събеседника в спящ режим. Той не разкрива личността, а кара човека да се върне към рутината. По-добре попитайте дали има нещо, което го радва напоследък, и ще се изненадате колко бързо разговорът ще стане оживен.“
И това не е теория, а нова практика на общуване, където са важни вниманието и истинският интерес.
Как да не бъдем скучни още в първата минута?
Не питайте за професия, освен ако контекстът не го изисква. Търсете емоция, а не информация. Разказвайте за себе си първи – така е по-лесно да започнете диалог. Слушайте внимателно: най-интересният събеседник не е този, който говори много, а този, който чува.
В свят, където всички бързат, е непоносимо да бъдеш просто поредният скучен събеседник. Спазвайте тези правила и дори най-краткото запознанство ще се превърне в истинско начало на нещо интересно.