Нашето съзнание е по-коварно, отколкото си мислим. По този повод практикуващият психиатър Александър Мещеряков разказва за най-популярните капани на нашия мозък и дава препоръки как да ги избегнем.
"Като практикуващ психиатър, познавам много хора, които четат мисли. Освен това те могат да предсказват бъдещето. Наистина, не се шегувам – това е доста разпространено явление. И то не е свързано с някакво психично разстройство или езотерика. Това са когнитивни изкривявания, грешки в мисленето, капани на нашия мозък. Именно заради тях хората се поставят в затруднено положение".
)
Какви са капаните на мозъка?
Нека разгледаме най-разпространените.
1. Предсказване на бъдещето
Никой не може да знае какво ни очаква. Но често правим прогнози – негативни!
„О, няма да ме вземат на работа, затова няма да отида на интервюто“.
2. Четене на мисли
Ние знаем какво мисли или чувства друг човек, въпреки че никой не може да влезе в главата на друг:
„Днес той ме поздрави сухо – той ми е обиден“.
3. Омаловажаване на положителното
„Това не е моя заслуга, не беше трудно“.
4. Дълг
„Аз трябва да постъпя така.“ „Той е длъжен да постъпи така.“ „Въпреки че светът не трябва да бъде такъв.“
А защо? Кой е решил така? Без чувство за дълг не може, но понякога то става огромно и започва да пречи на живота.
„В моя дом трябва да има идеална чистота“, „Скоро е лято и аз просто съм длъжна да отслабна и да изглеждам идеално“. И това важи и за другите: „Те са ми вечно задължени“, „Децата трябва да живеят с мен и винаги да ми помагат“.
)
5. Всичко или нищо
„Ако не получа тази диплома, светът ще се срине“. „Децата ми трябва да учат само с отлични оценки, иначе аз съм безполезен родител“.
6. Персонификация
За всичко, което се е случило, виним един-единствен човек – себе си.
7. Черно-бяло мислене
Да или не, добре или зле – трето няма. Няма средно положение.
„Или ще влезеш в този институт, или ще станеш неудачник!“, „Или уча отлично, или съм глупак и нямам оправдания“.
Съгласете се, че в живота има много нюанси между черното и бялото, съществува средно положение. И по-голямата част от живота ни преминава точно в средата.
)
8. Катастрофизиране
Катастрофизирането е за тревожния човек като храна.
Детето кихна? „Ще се разболее! Това ще завърши с възпаление на белите дробове.“
Скоро е изпитът. „Разбира се, че няма да го издържа! Ще ме изключат от института и никога повече няма да си намеря работа!“
Подобни капани, в които ни вкарва мозъкът, има още цял вагон със самообвинения и негативизъм. Към момента са преброени 175 подобни капана, когнитивни изкривявания. Всички ние живеем в тях. Някои от тях са ни присъщи от раждането, други са резултат от възпитанието, а трети сме придобили сами.
Смята се, че такива грешки са пример за еволюционно формирано поведение. Мозъкът е доста ленив орган и за него е по-лесно да избере най-малко затруднителния път. А когнитивните изкривявания вече са отпечатани, невронните пътеки са изтъпкани. За мозъка е по-добре бързото решение, дори и да е неточно.
Представете си парк с проправени пътеки. Но винаги ще има пътека, изтъпкана в тревата. Но всички упорито вървят по нея. Ако в парка това често е оправдано, удобно е, то в основни линии когнитивните изкривявания са деструктивни, допринасят за депресия и тревога. Пречат да се живее качествено, пълноценно.
Какво да правим с тях?
Когнитивно-поведенческата терапия помага да се справим с тях. Това е основната задача на психотерапевта – да намери у клиента автоматични мисли, които водят до понижаване на качеството на живот, и да насочи усилията към замяната им с по-позитивни, жизнеутвърждаващи и конструктивни.
Когнитивният психотерапевт помага да се открият дълбоко скритите убеждения на човека, в диалога разкрива изкривените убеждения, проверява ги за рационалност и адекватност. Важно е, че психотерапевтът не принуждава пациента да приеме правилната гледна точка и да се вслуша в мъдрите съвети.
Отношенията между клиента и психотерапевта са партньорски, което също е много важно. Методът включва не само диалози по време на срещите, но и многобройни домашни задачи, водене на дневници на емоциите и мислите. И ако човекът е готов за такова сътрудничество и работа върху себе си под ръководството на опитен наставник, резултатът със сигурност ще дойде.
Не винаги се получава да се отървем напълно от тях, но можем да се научим да ги забелязваме. И както каза известният психолог Даниел Канеман, осъзнаването на собствените когнитивни изкривявания е първата стъпка към по-рационални действия.
И в заключение няколко съвета от психиатър.
Как да намалим влиянието на такива изкривявания?
Задавайте си въпроси. В края на краищата, полезно е да разговаряте с умен човек (със себе си). „Какви доказателства противоречат на моята гледна точка?“
Търсете различни мнения – общувайте с хора, които мислят по друг начин. Като минимум ще разширите хоризонта си.
Доверявайте се на данните, а не на интуицията – статистиката е по-важна от усещанията.
Забавете се – преди важно решение си дайте време да помислите.
Водете дневник на решенията – записвайте защо сте направили точно този избор, а след това сравнявайте с резултата.