Неконтролираните пристъпи на тревожност могат да направят живота много неприятен. Лекарите все още не могат да определят точната причина за паническите атаки. Сигурни са обаче, че стресът може да ги предизвика. Звездите също са подвластни на подобни страхове.
Ема Стоун
„Получих паническа атака за първи път, когато бях на седем години. Бях на гости и започнах да чувствам, че къщата ще се запали“, разкри наскоро актрисата пред Wall Street Journal. „Обадих се на майка ми, тя ме взе и през следващите три години постоянно ходех по лекари и не можех да се справя с това. Но тогава лекарствата и терапията помогнаха."
Днес Ема вярва, че безпокойството е част от нейната личност, но не цялата.
Ариана Гранде
Можем да разберем състоянието на певицата. След терористичната атака по време на концерта ѝ в Манчестър през май 2017 г. на нея ѝ беше изключително трудно да се отърси от случая. „Когато се прибрах от турнето, имах чувството, че не мога да дишам. Разбира се, и преди съм се тревожила за някои неща, но никога не съм го усещала физически. Оттогава животът ми е разделен на две части“, споделя Гранде.Въпреки терапията пристъпите все още не спират. Ариана понякога отменя събития, заявявайки, че депресията и тревожността ѝ са достигнали до висока степен и се налага да вземе мерки.
Джей Ло
Работата с паник атаките е, че никога не знаете кога ще ви ударят. Дженифър Лопес пише за това в мемоарите си. Звездата признава, че постоянно е в светлините на прожекторите и нервите ѝ често са на ръба.
Тя изпита първата си паническа атака, когато разбира, че бракът ѝ с Марк Антъни е приключил. Тогава Лопес почувствала страх от самотата. „Сърцето ми изскачаше от гърдите ми и имах чувството, че не мога да дишам“, признава латинодивата. Тогава тя осъзнала, че ако една раздяла причинява не само психически стрес, но и предизвиква физиологична реакция, е време да се обърне към специалист.
Кендъл Дженър
Паник атаките на супермодела се пораждат вследствие на негативизма в социалните мрежи, който перманентно се изспивта върху нея. Колкото и знаменитости да се правят на непоклатими пред злостните коментари на хейтърите, рано или късно идва границата.
„Имах чувството, че сърцето ми бие с милион удара на час и дори изтръпнах“, разказва тя за пристъпите на паника. В резултат на това Кендъл намира спасение в дихателните техники, които случайно открива в интернет и сега практикува постоянно.
Принц Хари
Неслучайно кралското семейство участва активно в глобалната борба с психичните разстройства. Част от това ги засяга лично. Принц Хари например, открито говори за паническите атаки, които го преследват няколко години след смъртта на майка му - принцеса Даяна.
„Всеки път, когато се намирах в която и да е стая с много хора, което се случваше доста често, започвах да се потя обилно, сърцето ми биеше - бум, бум, бум, бум - буквално като пералня“, споделя той, цитиран от The Daily Beast. След това дворецът осъзнава, че той има нужда от професионална помощ и оттогава нататък паническите му атаки биват овладяни.
Меган Фокс
Престоят на многолюдни места също създава неудобства за една от най-красивите жени на планетата. Паник атаката връхлита за първи път Меган Фокс преди повече от десет години преди полет със самолет. Тогава тя отдава състоянието си на аерофобия, но по-късно атаката се повтаря, и то не на летище, а на парти.
„В тези моменти имам чувството, че ще умра“, признава Меган. Досега тя не е намерила по-добър начин да се справи с паниката от тихото тананикане на любимите си песни.
Адел
Кой би предположил, че всяко излизане на сцена е съпровождано с неимоверна трудност за певицата. Пристъп на паника съпътства Адел преди всяко участие.
По думите ѝ всяка нейна реакция от стрес предизвиква учестен пулс, задух, треперене на ръцете и краката... Малко преди да излезе на сцената на един от концертите ѝ, певицата получава толкова силна атака, че почти изгубва съзнание. Засега Адел продължава да се бори с този проблем.
Лена Дънам
Актрисата и икона на позитивизма на тялото не се свени да говори за това как се чувства, надявайки се, че нейната изповед ще вдъхнови другите.
„Веднъж започнах да си мисля, че след две години и половина ще бъда на 30, след 10 години - на 40, а след още 10 години - на 50“, спомня си тя за причината за една от най-лошите си панически атаки в интервю за The guardian. „И тогава не можах да спя в продължение на няколко нощи подред.“
За да се опита да помогне на тези, които са запознати с този проблем, тя предлага няколко съвета. „За тези, които се борят с тревожност, обсесивно-компулсивно разстройство, депресия - знам, че е досадно, когато хората ви казват да спортувате. И на мен ми отне около 16 години, за да ги слушам. Но наистина помага и се радвам, че го направих. Оттогава се отказах от лекарствата, които и без това ми влияеха зле.”
Какво казва специалистът по този въпрос
Според експертното мнение на невролога Елена Боленко паник атаките са особено чести сред звездите и хората, работещи в шоубизнеса. Тяхната работа и начин на живот са свързани с постоянен стрес и натоварен график, което негативно влияе на функционирането на нервната система. Тя е категорична, че честата употреба на стимуланти, като кафе и енергийни напитки, в комбинация с недоспиване, води до изтощение на симпатиковата част на автономната нервна система. Това състояние предизвиква патологични огнища на повишена възбуда, които могат да доведат до панически атаки.
Неврологът посочва, че не само звездите, но и хора с определени професии са податливи на паник атаки. Например, лица, които работят на нощни смени или често пътуват с нощни полети. Хора, преминали през тежки инфекциозни заболявания или многократна обща анестезия също са изложени на риск. Значителният емоционален стрес, независимо дали е остър, или хроничен, също е важен фактор.
Относно това как да разпознаем паник атаките, специалистът подчертава, че те се проявяват внезапно и се съпровождат от страхове, като страх от смърт или загуба на контрол. Симптомите включват учестено сърцебиене, недостиг на въздух и замаяност. Неврологът съветва, че е важно да не се пренебрегват тези атаки и да се потърси професионална помощ, тъй като състоянието може да се лекува успешно и пациентите могат да се върнат към нормален живот.