Когато поканите някого в дома си, може ли да поискате от него да си събуе обувките, без да го обидите? Или в този момент вие ставате "грубият"? Този, на пръв поглед, дребен въпрос отприщи бурен дебат в социалните мрежи, след като The New York Times публикува ръководство за организиране на партита, което засегна именно тази тема, пише Huffpost.

Когато добрите маниери се сблъскат на прага

В ръководството парти-организаторката Ребека Гарднър заявява недвусмислено: „Моля, не карайте хората да си събуват обувките, когато влизат. Това е грубо.“

Готвачът Ромили Нюман допълва: „Да каниш хора у дома и да ги караш да си събуват обувките е невъзпитано. Да си домакин означава да ги оставиш да се забавляват, не да им слагаш граници.“

Изказванията им предизвикаха вълна от реакции в X (бившият Twitter) и Threads. Мнозина се запитаха: „Някога посещавали ли са те изобщо азиатски дом?“

Традициите на събуването при различните култури

Азиатските, африканските и дори скандинавските култури възприемат събуването на обувките при влизане като акт на уважение и хигиена, а не като грубост.

„Разбираш кой няма азиатски приятели, когато чуеш, че е странно да се събуеш при влизане“, пошегува си в тази връзка комикът Хари Кондаболу.

Събуването на обувките е вкоренен навик не само в източноазиатските страни. Гостите в гханайски, финландски, шведски и канадски домове често също се събуват автоматично. Причините варират – от духовна чистота до просто удобство.

Чистотата – въпрос не само на етикет, но и на здраве

Според проучване от 2023 г. в Манхатън по обувките се откриват опасни нива на бактерии, включително E. coli – виновник за диария, стомашни болки и други инфекции.

„Събуването на обувките би трябвало да е очевидно“, казва Алесандра Лери, професор по химия и съавтор на изследването.

Сара Джейн Хо, експерт по етикет и автор на книгата Mind Your Manners, добавя: „Ходим в обществени тоалетни, по пазари и улици – пренасяме мръсотия, която няма място в дома ни.“

А в домовете на мнозина това е норма

Тайванката Цай-Ни Ку, израснала в Южна Африка и Бостън, споделя, че още от дете свиква с навика: „Майка ми винаги обясняваше на гостите, че вкъщи се събуваме. Понякога им предлагаше и чехли.“

Подобна е и историята на писателката Порочиста Хакпур, израснала в иранско семейство в Калифорния: „Винаги се събувахме. Дори нямахме скъпи килими, това просто беше част от културата ни. Беше странно да гледам в американските сериали как хората ходят с обувки вкъщи.“

Когато се мести в Ню Йорк, Хакпур осъзнава, че навикът да се събуваш е далеч от общоприетите норми, особено сред бялото население „Съквартирантката ми го смяташе за хипи мания. Но за мен това беше най-естественото нещо.“

В крайна сметка – уважение към дома

Най-честият довод срещу забраната за обувки? „Това е ваш дом, но аз съм гост – не ме карайте да правя нещо, което ме кара да се чувствам неудобно.“

Контрааргументът? В дома на някого уважаваш правилата му. Хакпур го казва просто: „В чуждия дом не бихте крали книги или ползвали мивката като тоалетна, нали? Да не влизате с обувки е абсолютният минимум.“

Хосе Ардивила, филипински докторант, обобщава: „Събуването на обувките е прост, но категоричен знак на уважение. Показваме, че приемаме дома като безопасно и чисто място.“

ДОМАШНИ ТАЙНИ

Автор Антония Михайлова

6 грешки, които интериорните дизайнери никога не допускат при обзавеждане на дома си – плюс един бонус, който може да спаси живот

Автор Антония Михайлова

Какво можем да направим като гости?

- Носете прилични чорапи – за всеки случай;
- Бъдете готови да се събуете, без да правите сцени;
- Ако не можете по здравословни причини, обяснете деликатно.

Съвет към домакините: Предложете чехли и създайте уютна атмосфера, дори без обувки.

И така, грубо ли е?

Не, стига да се поднесе с уважение. Да настояваш да влезеш с кални обувки в нечий дом, след като той те е помолил да ги свалиш? Е, това вече е грубо.