Забраната на хибискус, сенча, ройбос и мащерка в Саудитска Арабия не е просто списък с продукти. Това е история, която разкрива дълбокото преплитане на религия, традиции, здраве и дори държавен контрол.

Представете си следната сцена - седите в библиотека и се опитвате да се съсредоточите върху предстоящия изпит по културология на Близкия изток, а мислите ви неусетно се насочват към... чай. Не към обикновения черен или ментов, а към онези ароматни, ярки напитки, които, както се оказва, са строго забранени в една от най-влиятелните държави в региона – Саудитска Арабия.

Нека разберем защо на пръв поглед толкова безобидни неща като чай от алените цветове на хибискуса могат да се окажат под строга забрана в Кралството.

Хибискус и Каркаде

Да започнем с най-известния „изгнаник“. Каркаде – тази рубиненочервена, тръпчиво-кисела напитка, толкова обичана в Египет и Судан, всъщност е чай от сушени цветове на хибискус (Hibiscus sabdariffa). И тук се крие първият интересен факт - в Саудитска Арабия не е забранен конкретен сорт, а самото растение хибискус сабдарифа, използвано за приготвяне на каркаде. Но защо?

„Опияняващият“ ефект

Основната причина е религиозна. Консервативните ислямски учени, особено от салафитското течение, което има огромно влияние в Кралството, внимателно изучават свойствата на всичко, което се консумира. Съществува мнение (макар и научно оспорвано), че каркадето в големи количества може да има лек седативен, отпускащ ефект.

Според строгата интерпретация на шериата, всяко вещество, способно да промени съзнанието (дори и незначително), да предизвика сънливост или опиянение, попада под забрана (харам), подобно на алкохола. Този принцип се нарича „интискар“ (опиянение). Каркадето, с потенциалното си успокояващо действие, е попаднало под подозрение именно на това основание.

Традиционна медицина и суеверия

Хибискусът от векове се използва в народната медицина на различни култури като средство за понижаване на кръвното налягане, диуретик и противовъзпалително. В контекста на строгия салафизъм обаче, прекомерното доверие в „недоказани“ лечебни свойства на билките може да граничи със суеверие или дори с ширк (многобожие), ако хората започнат да приписват изцелението на самото растение, а не на Аллах. Това създава допълнителна културно-религиозна бариера.


Културна асоциация

Каркадето е символ на светската, „непуританска“ култура на Египет и Северна Африка. Популярността му на светски събития вероятно подсъзнателно се свързва с начин на живот, чужд на саудитските консервативни норми. Така забраната се превръща и в начин за предпазване от чужди културни влияния.

ПЪТЕШЕСТВИЯ

Автор Веселина Петрова

5 трика за пътуване, когато нямате много пари: Важно е да направите 2 неща предварително

Автор Веселина Петрова

Други „персони нон грата“ в света на чая

Но хибискусът не е единствената „жертва“ на чаената забрана. Списъкът е по-широк и още по-интересен:


Зелен чай Сенча (и някои други зелени чайове)

Да, на пръв поглед най-безобидният чай! Но под забрана могат да попаднат някои сортове японска сенча и други зелени чайове, подложени на продължителна ферментация или специфична обработка. Причината е същата – потенциален седативен ефект, приписван на високата концентрация на L-теанин в комбинация с кофеин.

Саудитските религиозни комисии щателно изучават състава и въздействието. Ако се сметне, че чаят може да предизвика дори лека отпадналост или променено състояние, пътят му до рафтовете на магазините в Кралството е затворен. Това е ярък пример за това как религиозната интерпретация влияе пряко на потребителския пазар, дори в такива дребни детайли.

Шипка

Този сладникав, несъдържащ кофеин чай от Южна Африка е завладял света. Но не и Саудитска Арабия. Забраната му също се основава на потенциалното му седативно действие.

Интересен факт: ройбосът често се рекламира като напитка, успокояваща нервната система. Именно тази му репутация в очите на саудитските богослови слага кръст на присъствието му, тъй като той попада под същата забрана за „опияняващи“ вещества, независимо от силата на ефекта. Това показва абсолютния подход: важен е самият принцип, а не степента на въздействие.

Мащерка (чай с мащерка – За'атар)

Тук забраната придобива особен културен оттенък. Мащерката (за'атар) е изключително популярна в целия Левант (Сирия, Ливан, Йордания, Палестина) като ароматна подправка и основа за чай. В Саудитска Арабия обаче чаят от чиста мащерка или смеси с преобладаващо съдържание на билката е забранен.

Освен вече познатата ни причина – приписваните ѝ отпускащи свойства – тук роля играе и културен фактор. За'атар е дълбоко вкоренен в кулинарните и дори в народно-медицинските традиции на шиитските общности (особено в Източната провинция на Саудитска Арабия и съседните страни).

В контекста на сложните сунитско-шиитски отношения в региона, забраната на такъв символичен продукт може да бъде и политически жест, опит за дистанциране от практики, свързани с други течения в исляма или съседни държави.

Забраните на определени видове чай в Саудитска Арабия не са просто прищявка. Те отразяват дълбоката салафитска интерпретация на исляма, където чистотата на вярата и стриктното спазване на предписанията са на първо място.

Принципът на предпазливост тук се прилага много широко: ако има и най-малко съмнение относно позволеността (халал) или потенциалната вреда (духовна или физическа), продуктът по-скоро ще бъде забранен, отколкото разрешен. Комитетът за насърчаване на добродетелта и предотвратяване на порока (Хайа) активно следи за спазването на тези норми.

Интересен парадокс: докато Саудитска Арабия забранява тези чайове, в други мюсюлмански страни (ОАЕ, Египет, Мароко, Малайзия) те се продават и консумират свободно. Това подчертава колко разнообразни са ислямските практики и културни норми дори в рамките на арабския свят. Забраната е специфично саудитско явление, обусловено от техния уникален религиозно-политически пейзаж.