Излизали ли сте някога от интервю за работа с мисълта: „Защо не избраха мен? Аз мога повече.“ Може би отговорът е прост: не сте разказали за успехите си.

На предишното си работно място сте работили, старали сте се, постигали сте успехи, но в очите на околните сте си останали „скромен работник“ без амбиции и силни страни. А в съвременния свят печели този, който умее да заяви себе си.

Защо не умеем да говорим за постиженията си, как ни пречи това и как да преодолеем остарелите нагласи, разказва президентът на Федерацията на блогърите Марк Можалски.

Защо не умеем да говорим за постиженията си

Културен и исторически контекст

Невъзможно е да разберем съвременните нагласи без контекст. Първо, нека се обърнем към християнството, което е определяло нормите в миналото.

В християнската култура гордостта, която често се свързва с хвалбите, се смята не само за един от смъртните грехове, но и за източник на останалите шест. Не е изненадващо, че в продължение на поколения в семействата се е предавало правилото, че да говориш за себе си е опасно, а да се радваш на успехите си е грешно.

През XX век към тези рамки се добавя още една „ваксина на скромността“. Хората са ценели сдържаността и колективизма: всички са равни, всички са „винтчета“ в огромен механизъм. Личната инициатива се е възприемала като излишна, а кариерните стъпки са се постигали чрез разпределение, а не чрез самопредставяне.

Тези два фактора – религиозен и социален – са се преплели и са формирали нашето отношение към самопредставянето. Мълчанието за успехите се възприема като норма, а разказът за постиженията – като „изхвърляне“.

Подмяна на понятията

В резултат на това разказът за себе си е неразривно свързан с хвалбите. Но това далеч не е едно и също.

Какво е хвалбата:

Хвалбата е неуместна в повечето ситуации. Най-често е продиктувана от несигурност. Съпроводена е с преувеличения. Изградена е върху сравнение с другите: „аз съм по-добър от него“. Създава напрежение и неловки паузи, отблъсква събеседниците. Оставя неприятен привкус.

Здравословният разказ за себе си

Най-често е уместен. Особено в бизнес среда, на интервю за работа, в блог или при общуване с колеги. Опира се на факти, а не на емоции. Звучи спокойно и уверено: „аз направих това“ вместо „вижте колко съм добър!“. Помага на другите да разберат по-добре с какво се занимавате и каква е вашата ценност. Укрепва вътрешната увереност, защото вие самите признавате успехите си.

Разликата е проста: хвалбата звучи като „аз съм по-добър от другите“, а здравословният разказ – като „ето какво мога“.

Какво губим, когато мълчим за резултатите си

Хората не научават за силните ни страни и не разбират с какви въпроси могат да се обърнат към нас. Препоръките „от уста на уста“, които биха могли да ни донесат клиенти и доходи, не се задействат.

Ние самите не си приписваме постиженията, сякаш те „не струват нищо“. В резултат на това се чувстваме нестабилни и несигурни.

Скромният човек често потиска амбициите си, защото се страхува да не изглежда нагъл.

В работни ситуации могат да ни пренебрегнат при разпределянето на проекти, бонуси и повишения – просто защото сме „твърде тихи“.

Накрая, мълчанието формира изкривен образ: околните започват да мислят, че вършим по-малко работа, отколкото е в действителност.

Как да излезем от сянка и да станем забележими

Помислете за корените на вашето мълчание. Спомнете си какво са ви казвали в детството. „Не е хубаво да се хвалиш“, „скромността краси“, „не се изтъквай“? Тези думи може да са изградили вътрешна бариера, която отдавна е време да бъде разрушена.

Разграничавайте хвалбата от здравословния разказ за себе си. Фактите и спокойният тон са вашите главни съюзници.

Започнете с малки стъпки. Опитайте да разкажете за малка своя победа в тесен кръг от колеги или си направете канал в Телеграм, в който да отбелязвате професионалните си стъпки.

Научете се да казвате „аз направих“. Не „имахме късмет“ или „случайно се получи“, а именно „аз разработих“, „аз предложих“, „аз доведох проекта докрай“.

Намерете своя стил. За някои е по-лесно да пишат постове, за други – да говорят. Главното е да говорите. Колкото по-често разказвате за резултатите си, толкова по-естествено ще звучи.

Помнете: разказът за себе си не е свързан с гордост и суета. Той е свързан с признаването на собствената ви ценност. А ако вие самите не я признавате – защо другите трябва да го правят?

ПО ЖЕНСКИ

Автор Теодор Муховски

Контрол и преследване на успеха: 7 признака, че мъжът има комплекс на Наполеон

Автор Теодор Муховски