Когато срещнете някого, вниманието често е привлечено от очите. Те често са първото нещо, което забелязваме, а понякога са нещото, което помним най-дълго.

По света човешките очи присъстват в широка гама от цветове. Кафявият е най-разпространеният нюанс, особено в Африка и Азия, докато синият е най-разпространен в Северна и Източна Европа.

Зеленото е най-рядко от всички, среща се само при около два процента от световното население. Лешниковите очи добавят повече разнообразие, като често изглеждат така, сякаш променят цвета си между зелено и кафяво в зависимост от светлината.

Всичко е в меланина

Както обяснява Давиния Бийвър, постдокторант в университета Бонд, отговорът се крие в ириса, цветният пръстен от тъкан, който обгражда зеницата. А пигментът меланин играе основна роля.

Кафявите очи съдържат висока концентрация на меланин, който абсорбира светлината и създава по-тъмен вид. Сините очи съдържат много малко меланин. Цветът им изобщо не идва от пигмента, а от разсейването на светлината в ириса – физическо явление, известно като ефект на Тиндал, подобно на това, което прави небето синьо. В сини очи по-късите дължини на вълните на светлината (като синята) се разсейват по-ефективно от по-дългите дължини на вълните, като червената или жълтата. Поради ниската концентрация на меланин, по-малко светлина се абсорбира и разсеяната синя светлина доминира в това, което виждаме. Този син цвят, следователно, не е резултат от пигмента, а от начина, по който светлината взаимодейства със структурата на окото.

Зелени очи се срещат като баланс – умерено количество меланин с частично разсейване на светлината.

Лешниковите очи са още по-сложни – неравномерното разпределение на меланина в ириса създава мозайка от цветове, които могат да се променят в зависимост от околната светлина.

Какво общо имат гените с това?

Генетиката на цвета на очите е също толкова завладяваща. Дълго време хората вярваха в простичкия модел, че „кафявото побеждава синьото“, контролиран от един-единствен ген. Изследванията обаче показват, че реалността е много по-сложна.

Множество гени влияят на цвета на очите. Това обяснява защо децата в едно и също семейство могат да имат напълно различни цветове на очите и защо двама родители със сини очи могат да имат дете със зелени или дори светлокафяви очи.

Цветът на очите също се променя с времето. Много бебета от европейски произход се раждат със сини или сиви очи, защото нивата на меланин в тях са все още ниски. Тъй като пигментът постепенно се увеличава през първите няколко години от живота, сините очи могат да станат зелени или кафяви.

В зряла възраст цветът на очите обикновено е стабилен, но леки промени във външния вид са често срещани в зависимост от осветлението, дрехите или размера на зеницата. Например, синьо-сивите очи могат да изглеждат много сини, много сиви или дори леко зелени, в зависимост от околното осветление.

Трайните промени са рядкост, но могат да възникнат с възрастта или в резултат на определени здравословни състояния, които засягат меланина в ириса.Понякога има и сериозни изключения. Като хората с хетерохромия – когато едното око е с различен цвят от другото или едната зеница съдържа два отчетливо различни цвята. Това явление може да бъде генетично обусловено, резултат от нараняване или свързано със специфични здравословни проблеми. Примери за това са известни личности като Кейт Босуърт и Мила Кунис.

В крайна сметка, цветът на очите е нещо повече от просто комбинация от генетика и физика. Той е напомняне за това как биологията и красотата са преплетени. Всяка зеница е като малка вселена - пръстени от пигмент, златни петънца или тъмнокафяви дълбини, които винаги изглеждат различно на светлината.