Изследванията на Мери Брънкоу, Фред Рамсдел и Шимон Сакагучи разкриват как човешкото тяло постига критичен баланс, за да се предпазва от автоимунни заболявания.

Нобеловата награда за физиология или медицина за 2025 г. беше присъдена на трима учени, които преобразиха разбирането ни за имунната система: Мери Е. Брънкоу, Фред Рамсдел и Шимон Сакагучи. Техните изследвания разкриват как човешкото тяло постига ключов баланс: защитава ни от вируси, бактерии и други нашественици, без да атакува само себе си.

Лауреатите са отличени за фундаменталните си открития относно периферния имунен толеранс – ключов процес, който предпазва имунната ни система от погрешно унищожаване на собствените тъкани на тялото. В основата на тази регулация стоят регулаторните Т-клетки, описвани като „пазачите“ на имунната система, които контролират други имунни клетки, за да предотвратят саморазрушителни реакции.

Техните открития са от съществено значение за разбирането как функционира имунната система и защо не развиваме тежки автоимунни заболявания по-често.

Откритие срещу течението

Историята започва през 1995 г., когато Шимон Сакагучи оспорва преобладаващата идея, че имунният толеранс се ограничава до елиминирането на опасни клетки в тимуса – процес, известен като „централен толеранс“. Сакагучи открива, че съществува неизвестен дотогава клас имунни клетки, които играят активна роля в защитата на тялото срещу автоимунни заболявания. По-късно тези клетки стават известни като регулаторни Т-клетки.

Години по-късно, през 2001 г., Мери Брънкоу и Фред Рамсдел правят друго ключово откритие. Изучавайки вид мишки, страдащи от множество автоимунни заболявания, те идентифицират мутация в ген, който наричат Foxp3. Оказва се, че този ген е от съществено значение за правилното развитие на регулаторните Т-клетки. Те дори успяват да докажат, че подобна мутация при хората причинява рядко, но тежко заболяване: синдром IPEX – автоимунно състояние, което засяга бебета от раждането им.

През 2003 г. Сакагучи затваря кръга: той доказва, че генът Foxp3 контролира развитието на същите регулаторни Т-клетки, които е идентифицирал години по-рано. Това откритие утвърждава концепцията за периферен имунен толеранс – нова област на изследване, която отваря обещаващи пътища за лечение на автоимунни заболявания, някои видове рак и дори за подобряване на резултатите при трансплантация на органи.

Медицинско въздействие и бъдеще

Благодарение на тези открития вече се разработват терапии, базирани на манипулирането на регулаторни Т-клетки. Целта е да се потиснат нежелани имунни реакции или, в случай на рак, да се деактивират тези клетки, когато пречат на имунната система да атакува тумори. Някои от тези лечения вече са в етап на клинични изпитвания.

Кои са носителите на Нобеловата награда за медицина за 2025 г.?

Тазгодишната Нобелова награда за физиология или медицина е на стойност 11 милиона шведски крони, което се равнява на приблизително 950 000 евро или 1 милион щатски долара в зависимост от обменния курс. Сумата ще бъде разделена поравно между тримата лауреати: Брънкоу, Рамсдел и Сакагучи.

Тази Нобелова награда не само отбелязва научно постижение, но и признава напредък с потенциал да променя животи. Разбирането как да се поддържа контрол над имунната система може да направи разликата между здраве и болест.