Взривът от въздух през вентилацията на нюйоркското метро, ​​който повдига бялата рокля на Мерилин Монро, води до една от най-известните снимките на актрисата.

Култовата комедия на Били Уайлдър „Седемгодишният сърбеж“ в който тази сцена е заснета през 1955 г., навършва 70 години и въпреки факта, че за Уайлдър това е произведението, с което остава в историята, за Мерилин, която по това време вече е известна актриса, както самият филм, така и снимките, направени на снимачната площадка, означават потвърждение на статута ѝ на секссимвол, пише Фокс нюз.

Семейството на покойния вече фотограф Сам Шоу, близък приятел на Монро, издаде наскоро книгата „Скъпа Мерилин: Невиждани писма и фотографии“. И в нея описва малко известната история зад създаването на легендарната сцена.

„Историята зад кулисите, историята за това как са се появили снимките на дядо ми от „Седемгодишният сърбеж“, не е много добре позната. Започва през 1941 г., когато той е бил фотожурналист. Това е било по време на Втората световна война, когато е правил снимки на млади жени и моряци, които са били на почивка на Кони Айлънд. Той е правил снимки на жени, стоящи над баровете на Кони Айлънд, с поли, развяващи се на вятъра. Една от тези снимки се появява на корицата на списание, наречено „Петък“ през 1941 г.“, разказва внучката на Шоу, Мелиса Стивънс, пред Fox News Digital.

Шоу е нает през 1954 г. за фотограф за „Седемгодишният сърбеж“ и според племенницата му, той прочел сценария и видял, че в него има реплика, в която Мерлин излиза от киното.

„Той прескача решетките, а отдолу минава влак на метрото. И в този момент духа вятър. Репликата в сценария е нещо от рода на: „О, усещаш ли вятъра? Не е ли прекрасно?“ Веднага щом Сам прочита това в сценария, си спомня снимката от Кони Айлънд от 1941 г. и колко успешна е била тя. И реално я осъществява за филма, което е прекрасно. Кадърът се превръща в по-голямо събитие, отколкото някой е очаквал“, споделя наследничката на фотографа.

Шоу поискал от филмовото студио да осигури допълнителни полицаи, за да се справи с тълпите, които със сигурност са щели да се съберат на кръстовището на "Лексингтън Авеню" и 51-ва улица в Ню Йорк. Техник управлявал вятърна машина под мястото, където е щяла да застане Монро, за да симулира преминаване на метрото.

На 15 септември 1954 г. хиляди хора, предимно мъже, се събират, за да видят как роклята на русата звезда се вее пред камерите. С всяка следваща светкавица, бялото бельо на 29-годишната актриса е изложено на показ пред шумната тълпа.

„Полицията беше напълно неподготвена, по-завладяна от това да наблюдава Мерлин, без да обръща внимание на тълпата. Нито един човек от тълпата обаче не успя да се пробие. Те бяха твърде хипнотизирани от видяното“, разказвал Шоу.

И все пак всичко било направено много внимателно, за да не бъде изрязана сцената, заради цензура.

Крайният продукт бил доста скромен в сравнение с това, което всички са видели онази вечер. Във филма роклята на Монро не е показана драматично издигаща се над талията ѝ, тъй като Католическият легион на благоприличието и други морални групи биха критикували подобна сцена като неприлична.

Шоу описва Монро като човек, наслаждаващ се на цялото преживяване повече от всеки друг – дори повече от мъжете.

Филмът превръща Мерилин Монро в легенда, но всичко си има цена.

По време на фотосесията в нюйоркското метро за филма, съпругът на актрисата, Джо Димаджо, е избухнал в ярост. Три седмици след снимките, Мерилин е заявила пред медиите, че бракът ѝ е приключил.

"Никога не съм я виждала да плаче, освен по телевизията, когато е напуснала Джо. Тя беше на снимачната площадка същия следобед. Настроението ѝ беше страхотно. Върна се в студиото, където работеше, позира и си спомняше репликите си. Същата вечер отидохме на вечеря. Тя беше цялата усмихната и пълна с ентусиазъм. Какво доведе до развода? Не знам. За съжаление, тримата ѝ съпрузи никога не са разбирали истински нейната индивидуалност. Като много мъже, те са искали да я оформят и преобразят според собствените си стандарт", споделя още Шоу.