По повод Световния ден на сърцето - 29 септември, съвместно с Ацесал Протект проведохме информационна кампания, посветена на сърдечното здраве и разпознаването на първите симптоми на инфаркт.

В поредица от публикации споделихме тревожните данни за България, която заема първо място в Европа по смъртност от сърдечно-съдови заболявания - факт, който засяга почти всяко семейство в страната. Показахме, че силното сърце е резултат от ежедневни грижи и информирани решения; че ежедневните разходки, здравословното хранене и качественият сън могат да намалят сърдечно-съдовия риск с до 80%. Подчертахме и нуждата от специално внимание към мъжете над 45-годишна възраст, изправени пред два пъти по-висока вероятност от сърдечно-съдови инциденти, в сравнение с жените на същата възраст.

Днес обобщаваме всичко това, за да напомним, че сърцето е единственият орган, който дълго понася лошите ни навици, докато един ден внезапно не покаже, че има проблем. Нека не забравяме колко е важно да знаем как да се грижим за него, да не пренебрегваме превенцията и да познаваме и обръщаме внимание дори на най-фините предупредителни сигнали, които тялото изпраща.

Нашите родители са ни напътствали в първите стъпки. Сега е време ние да им помогнем в следващите – тези към здравето и дълголетието.

Зад статистиката на сърдечно-съдовите заболявания в България стоят хиляди лични истории - на синове и дъщери, изгубили родителите си без време, на майки и бащи, които не доживяват да прегърнат внуците си.

Всеки ден е възможност да направим нещо значимо за здравето на най-близките си. За да им бъдем истински полезни, трябва да познаваме добре рисковете, да следим и разпознаваме навреме тревожните симптоми и да ги насърчаваме в изграждането на здравословните навици.

Днес ви представяме една история, която се случва в хиляди български семейства, но рядко се споделя на глас – откровена изповед на 65-годишен баща към своята дъщеря. Писмо, което разкрива житейския му път, осъзнаването на важността на сърдечното здраве и решенията, вдъхновени от вниманието и грижите на неговата дъщеря.

Скъпа моя дъще,

Пиша ти това писмо в един от моментите, в които мислите ми не ме оставят на мира и в които осъзнавам как ролите ни постепенно се разменят. Ти вече не си онова малко дете, което водех на площадката, държейки за ръка, за да не падне. Днес ти си жената, която се грижи за мен, която ме пита дали съм добре, взел ли съм лекарствата си, дали не съм забравил за прегледа при кардиолога. И знаеш ли? С това ме караш да се гордея с теб още повече.

Двадесет години пушех. Двадесет! И все си обещавах: „От утре спирам. От понеделник започвам нов живот.“ Но утрото се превръщаше във вчера, а понеделникът все не идваше. Всяка сутрин кафето ми ухаеше на навик и дим, на слабост, която не искам да призная. Помниш ли как ми казваше: „Татко, това не е добре за здравето ти.“ А аз се усмихвах с онази глупава самоувереност на хората, които си мислят, че времето няма власт над тях.

Постепенно „силното“ ми тяло започна да се задъхва. А „силният“ мъж се оказа най-слабият в семейството – този, който не може да каже „не“ на порока си, който избягва лекарските прегледи, вярвайки, че младостта е безсмъртие, а не етап от живота, който трябва да се надгражда с мъдрост.

Първо дойде странната умора – тиха и подмолна, последвана от тежестта в гърдите. После се появи болка в лявото рамо, която упорито приписвах на неудобната възглавница или на стария матрак. Сърцето ми говореше месеци наред, а аз отказвах да го чуя, вярвайки в илюзията, че съм неуязвим. Глупаво, нали?

Докато не настъпи онази нощ преди шест месеца, в която ме намери на пода в кухнята - облян в студена пот и раздиран от болка в гърдите, която сякаш искаше да ме разцепи на две. Помня гласът ти – разтреперен и уплашен. Видях страха в очите ти. Същия страх, като онзи в собствените си очи като дете, когато дядо ти преживя инфаркт. Тогава разбрах – станал бях като баща ми - човекът, за когото се тревожат, вместо този, който закриля семейството си.

Тогава осъзнах, че сърцето не е двигател, който просто работи, докато не се повреди. То има нужда от внимание и грижи всеки ден. Научих, че здравето не е даденост, а се гради и поддържа ежедневно – със здравословната закуска вместо бързата цигара, с разходката на чист въздух вместо седенето вкъщи, с редовните прегледи, вместо отлагането им.

Искам да знаеш нещо много важно: твоето внимание не е тежест върху плещите ми. То е най-хубавият подарък, който може да получи един баща. Когато ми напомняш за лекарствата, когато ми готвиш тази не толкова вкусна, но здравословна храна, когато избирам разходката с теб, вместо мача по телевизията, разбирам, че ме подкрепяш и обичаш по най безценния начин.

Знаеш ли какво още осъзнах? Децата виждат неща, които ние, родителите, пропускаме. Забелязваш необичайната ми умора, която прикривам с шеги, пропуснатите лекарства, умишленото избягване на разговорите за здравето ми. Ти не просто ме обичаш, ти ме пазиш с внимание и нежност, с които само една рожба може да дари своя родител.

Затова днес вече не споря, не се сърдя, не отлагам. Ходя на прегледи, взимам си лекарствата и отказах цигарите. Не защото се страхувам от смъртта, а защото искам да имам още време за живота. Още време за нас.

Твоите грижи за мен продължават най-красивия цикъл в едно семейство. Точно както аз се грижех за дядо ти, така ти се грижиш за мен сега. И вярвам, че един ден твоите деца ще направят същото за теб. Това е най-красивата традиция, която се предава през поколенията. Научи децата си на това, което аз разбрах, макар и късно: здравето се пази всеки ден, с малки, но постоянни грижи.

Ако има нещо, което искам да запомниш, това е да не чакаш да остарееш, за да се погрижиш за сърцето си. То е единственото, което имаш и за него резервни части няма. Болките в гърба след дългите часове пред компютъра – чуй ги. Умората, която приписваш на стреса – не я игнорирай. Познатото „утре ще го направя“ – направи го днес, още сега.

Благодаря ти, дъще. За грижата, за търпението, за обичта. За това, че не се отказа от мен, дори когато аз самия се бях отказал от себе си.

С цялата си обич,

Татко

Грижата за сърцето не е еднократен жест, а постоянни действия – както към нас самите, така и към хората, които обичаме. Статистиката за най-висока смъртност от сърдечно-съдови заболявания може да се промени, ако всеки от нас поеме своята отговорност, грижейки се за своето сърце и за сърцето на близките си. Защото истинската обич не се крие само в думите, а във всеки малък акт на грижа, който пази живота на тези, които са ни най-скъпи.