Децата растат в свят, в който онлайн приятелствата започват по-рано от първото училищно междучасие. Те лесно овладяват технологиите, но невинаги разбират как работят дигиталните измами, въпреки че думата „измамник“ е позната на почти всеки. Днес мошениците се маскират като блогъри, крият се зад ботове и искат лични данни под формата на безобидни молби.

Задачата на родителите е не да плашат, а да научат децата си да разпознават капаните. Днес разглеждаме 10 фрази, след които възрастните трябва да бъдат нащрек.

„Забравих си паролата за акаунта“

Не бързайте да се паникьосвате. Първо, спокойно помогнете на детето да си спомни старата парола – децата често използват име, рождена дата или любим герой. Ако не успеете, покажете му как да възстанови достъпа чрез телефон или контролен въпрос.

След това заедно измислете надеждна, но лесна за запомняне парола и обяснете къде да съхранява данните: в бележки, тефтер или приложение за пароли.

И ако някой се опита да измъкне потребителското име и паролата на детето ви онлайн, трябва да му обясните, че при никакви обстоятелства не бива да споделя тази информация с непознати. Измамите в чат приложенията са често срещан феномен. Добре е да сте наясно с тях и да сте готови да не се поддавате на уловки. В противен случай фрази като „стана жертва на измамници“ или „преведе пари на мошеници“ може да се окажат свързани с вашето дете.


„Имам нов приятел. Пише ми под постовете“

Време е за мини-разследване! Проверете кой е този „приятел“: има ли снимки, последователи, истински коментари. Ботовете често оставят еднакви фрази като „Кликни тук и ще получиш подарък!“ – зад тях може да се крие вирус или натрапчива реклама.

Обяснете, че е по-безопасно да изтрие съмнителния коментар и да подаде сигнал до поддръжката. Това не само ще защити детето, но и ще помогне на неговите приятели.


„Мамо, запознах се с любимия си стриймър. Поиска ми пари“

Това е класическа схема на измамниците: представят се за идоли, за да измъкнат пари.

Детските психолози предлагат просто упражнение: „Попитайте детето с какво асоциира интернет. Обикновено отговарят – мрежа или паяжина. Това е точно сравнение: можеш да се оплетеш и да не успееш да се измъкнеш. Така и измамниците се преструват на добри, за да уловят доверчивите потребители“.

Важно е да обясните, че публичните личности нямат тайни страници. Истинските профили винаги имат синьо тикче за верификация. И още нещо – измамниците искат пари, а стриймърите определено не го правят.

„В чата написаха, че утре няма да има училище“

Не бързайте да се радвате. Проверете новината заедно – на сайта на училището или в официалните чатове. Помолете детето да се научи да търси първоизточника на дадена снимка чрез търсачка.

Ако се окаже фалшива новина, помогнете му да я опровергае, като се позове на проверени източници. Така детето ще почувства, че може да се противопостави на дезинформацията.


„Мамо, дай ми пари за „луутбоксове“!“

Обяснете, че покупките в игрите са бизнес, където малките разходи бързо се превръщат в големи суми.

„Не се карайте“, отбелязват психолозите. „За децата играта е като хоби. Вместо забрани, по-добре ги учете на финансова грамотност: договаряйте се за бюджет и планирайте джобните разходи“.

Следете и за тревожни признаци на зависимост: ако детето се ядосва, когато го разсейват от играта, или губи интерес към реалното общуване.


„Качили са мои снимки в чужд акаунт“

Първо – подкрепа, след това – действия. „Не омаловажавайте чувствата на детето. Избягвайте фрази като: „Не плачи, това е глупост“. По-добре кажете: „Виждам, че се тревожиш“. Това укрепва доверието, казват експертите.

Направете екранни снимки, подайте сигнал до поддръжката на социалната мрежа и променете настройките за поверителност. Обсъдете, че не бива да се публикуват снимки с геолокация, билети и документи – те могат да бъдат използвани за изнудване или микрокредити.

„Батерията на телефона започна да пада по-бързо, постоянно изскача реклама“

Звучи като вирус. Помолете детето да изключи Wi-Fi и мобилния интернет, за да спре изтичането на данни. Не се опитвайте да премахнете вируса ръчно – по-добре занесете устройството в сервиз и инсталирайте антивирусна програма.

Обяснете, че детето не е виновно: „Опитите да се скрие проблемът само засилват тревогата. Тийнейджърите изтриват кореспонденции и губят доказателства. Възрастните може да се разстроят, но тяхната подкрепа дава сила на детето“, напомнят психолозите.


„Хакнаха ми страницата“

Първо, опитайте да възстановите паролата. Ако не успеете, свържете се с техническата поддръжка и предупредете приятелите, за да не пострада някой.

Обяснете, че хакванията често се случват чрез подозрителни линкове с фрази като „Виж, това ти ли си на снимката!“ или „Спечели айфон“. Всичко това е измама. Най-простата превенция е внимание и силна парола.


„Обадиха ми се от поликлиниката, поискаха да потвърдя номера на картата си“

Това е фишинг. Обяснете, че истинските служители никога не искат кодове, пароли и данни, докато телефонните измамници правят точно това.

Научете детето си да прекратява незабавно разговори с непознати, без да влиза в спорове или да дава обяснения. Това ще го предпази не само от финансови измами, но и от емоционален натиск.

Телефонните измамници често звънят от непознати номера. Можете да инсталирате защитен софтуер или просто да научите детето си да не отговаря на обаждания от номера, които не са запазени в телефонния му указател.


„Мамо, помогни ми да се свържа с Wi-Fi в кафенето“

Не всяка Wi-Fi мрежа е безопасна. В отворените мрежи злонамерени лица могат да откраднат пароли, снимки и лична кореспонденция. Свързвайте се само към официални мрежи, като предварително уточните името им със служителите на съответното място. Също така е важно да помогнете на детето си да актуализира настройките за сигурност и да инсталира браузър със защита.

НОВИНИ

Автор Евелин Попадийна

Забрана на социалните мрежи за деца под 15 години: Възможно ли е?

Автор Евелин Попадийна

Как да възпитаме дигитална грамотност у децата?

За по-малките деца могат да се инсталират програми за родителски контрол, но при тийнейджърите е ключово да се изгражда отговорност, а не просто да се упражнява контрол. „Прилагайте правилото на „Рекламното табло“, съветват специалисти. „Преди да изпратиш нещо, помисли: би ли го закачил на табло пред училището? Ако отговорът е „не“, не го публикувай“.


Най-важното не е контролът, а доверието. Дете, което знае, че родителите му ще го подкрепят дори след допусната грешка, никога няма да остане само в лицето на опасността.