Независимо дали чукат на вратата ви за лакомства, или висят като украса по витрините на магазините, вещиците са навсякъде по това време на годината. Лесно е да ги разпознаем – носят високи, островърхи шапки, яздят метли или надничат в котел. Но откъде произлизат тези стереотипи, свързани с вещиците?

Метлите

Подобно на днешните метли, през XVI век метлата е била домакински инструмент, използван за почистване на огнища и подове. В селските райони метлите често са служели и като своеобразен знак за жените, които продавали ейл – те ги поставяли пред къщите си, за да покажат, че вътре се предлага напитката. Някак си този безобиден предмет си проправя път в историите за вещерство.

Смята се, че първото изображение на жени, летящи на метли, е в ръкописа на френския поет Мартин Льо Фран „Le Champion des Dames“ („Защитникът на дамите“), публикуван през 1485 г. В полетата на страниците, редом до текста, са нарисувани жени, възседнали метли – подобно на това как обвинените във вещерство често са били маргинализирани жени в обществото.

Един от най-влиятелните трудове за магьосничеството е „Malleus Maleficarum“ („Чук за вещици“), публикуван през 1486 г. от немския духовник Хайнрих Крамер. В своя трактат срещу вещерството Крамер намеква, че вещиците летят на помазани метли с помощта на дявола. Като се има предвид, че произведението е силно женомразко и изобразява вещиците като пряка заплаха за домашния уют, е съвсем логично такъв обикновен домакински предмет да се превърне в обект на злото.

Котлите

Друг домакински предмет, котелът, също се е превърнал в синоним на вещерството.

Вместо яхнии и бульони, вещиците често са изобразявани да използват котли, за да бъркат отвари и магии. Отново, вероятно това се корени в идеите за жени, които подриват обичайните си домакински задължения, както и във връзката с лечителските практики.

През XVI и XVII век хората са разчитали на народни лечители – хора, които са усвоили занаята си чрез опит и знания, предавани от поколение на поколение. Тези лечители обикновено са били жени, които са познавали билкови лекове и мехлеми, с които се твърдяло, че лекуват болести при хора и животни.

С настъпването на Реформацията и засилването на властта на църквата, народните лечителски практики и нелицензираното лечение са били изместени в полза на обучени лекари. С тази промяна на народните лечителки, които варели билки в котлите си, започнало да се гледа с все по-голямо подозрение.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Теодор Муховски

6 признака, които показват, че може би сте вещица

Автор Теодор Муховски

Високите черни шапки

Изображенията на вещици варират в различните части на Европа, но няма съмнение, че високата черна шапка се е превърнала в неизменна част от образа им, особено във Великобритания и САЩ.

Няма категоричен източник за този странен стереотип, но спекулациите за произхода му са многобройни – от идеи за шапките на квакерите до общото средновековно облекло.

Жените в Уелс от ранния модерен период (1500-1780 г.) обикновено са се обличали с дълги, тежки вълнени поли, престилки, блузи, голям вълнен шал и традиционна висока черна шапка. Затова някои изследователи предполагат, че именно това е послужило за вдъхновение за широкополата шапка на вещицата от приказките.

Това е напълно логично, като се има предвид, че Уелс, заедно с Корнуол, е бил смятан от протестантските реформатори от ранния модерен период за земя, пълна с магии и магьосничество.

Извън Европа, високи черни шапки са открити и върху мумии от 200 г. пр.н.е., изровени в Субеши, Китай, което кара учените да ги нарекат „вещиците от Субеши“.

Дълга, рошава коса

Изображенията на вещици обикновено включват жени с дълга, рошава коса, която често се влачи след тях, докато яздят метлите си.

Вероятно тази представа за вещиците произтича от дихотомията между „добрите“ християнки и техните „лоши“ двойнички-вещици, установена по време на Реформацията.

В следсредновековния период омъжените жени обикновено покривали косата си с шапка, а пуснатата коса се смятала за неприличен атрибут на изкусителки и разпуснати жени.

Агнес Грифитс, уелска жена, обвинена във вещерство през 1618 г., според сведенията е била видяна през прозореца на дома си да боде восъчна фигурка с нещо остро, като е описана, че го прави „с коса около ушите си“. Обвинението предполага презрение към жените, които отказвали да се съобразят с очакванията към своя пол. В допълнение, вещиците били подозирани, че крият в косите си восък, който използвали за магиите си, което допринесло за стереотипа за мазните им кичури.

Черните котки

Жените, обвинявани във вещерство между XIV и XVII век, често са били обвинявани, че отглеждат „фамилиар“ – животно, което всъщност е било дяволът или демон в животински облик.

Твърдяло се, че тези духове-помощници се явяват под всякакви форми – от жаби и плъхове до кучета, малки коне и дори язовци. В една извратена пародия на кърменето на бебе, се е вярвало, че вещиците хранят фамилиарите от собствените си тела и поради това често са били събличани и претърсвани за „вещерско зърно“.

В своя трактат за магьосничеството духовникът Робърт Холанд представя някои колоритни идеи, сред които е и разказ за вещица, в чийто скут винаги се хранел питомен плъх.

Според Холанд демоните често се явявали в най-удобната за отглеждане форма, като котки, мишки и жаби. Той разказва и за възрастна жена и нейната дъщеря, за които се твърдяло, че дълго време са приютявали дявола под формата на различни животни. Предполага се, че по-възрастната жена е хранила тези същества с кръв от собствените си гърди.

Един от най-известните случаи на вещерство е този на Елизабет Кларк от Manningtree. Самата Кларк признала, че е отглеждала няколко духа-помощници, като най-запомнящият се от тях бил нейният котарак, носещ името Vinegar Tom.