Колко пъти сме отлагали нещо, вярвайки, че ще дойде „подходящият“ момент – да поднесем извинение, да прегърнем някого, да признаем любовта си. А после се оказва, че този момент е минал тихо. Ето за това напомня есента. Тя е сезонът на равносметката - за всичко, което вече е било, и за онова, което все още можем да направим различно.

Миналото не трябва да буди тревога. То е нашият учител, дори когато уроците му не са ни съвсем на сърце. Останалото зад гърба ни е част от пътя, който сме извървели, за да станем, каквито сме. Смисълът е не да се обвиняваме, защото минутите не стигат, а да се научим да ги изпълваме с повече смисъл.

Върнахме стрелките с час назад и сега, сред късния следобед на астрономическото време, всичко придобива друг смисъл. Дните стават все по-кратки и вечерите застават на наша страна. Няма нужда да бързаме. Няма нужда да преиграваме - минутите са предостатъчно да бъдем себе си. Бутилка червено вино и всички ставаме съюзници в любовта.

Дори когато не сме заедно, есента прави присъствието осезаемо. Физическата близост не е задължителна, за да се чувстваме свързани. Животът без любов е сбъднатата тъга на онези, които не са обичали. Тази тъга също е неизменна част от равносметката.

Понякога е в наш интерес да престанем с въпросите за момент.

Есента е покана да се насладим на тишината. Да наблюдаваме как вятърът пилее листата наоколо, защото пролетта остава неизбежна. С всяко падащо листо си припомняме нещо, което е било, но и очакването за предстоящото събужда в нас оптимизма, че доброто никога няма да свърши.

В живота всяка раздяла е начало за нова среща.

Дъждът е страстният любовник на есента. Гледаме отраженията си в мокрите витрини, разпознаваме силуетите си, независимо от преживяното досега. Няма нещо, което може да сломи нашата увереност, че детският смях никога не ни напуска, само трябва да се вслушаме добре в тишината.

Часовници не са ни нужни. Те са само аксесоар, който измамно отмерва оставащото време, докато животът ни се случва тук и сега, без да се интересува от стрелките на лъскавия циферблат.

Живеем ли по навик, минутите няма да имат никакво значение.

Ще си отиде есента. След зимата пролетта ще се завърне и всичко ще избухне отново в цветове. Равновесието в природата няма да бъде нарушено, така че няма нужда да се безпокоим в очакване, което не зависи от нас самите. Важно е да помним, че всяка секунда е дар, че този факт е достатъчен да празнуваме живота.

Да обичаш – стига. Останалото е в ръцете на времето, което и без това не съществува.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Теодор Муховски

Пророчески сън за любов: какво да сложите под възглавницата, за да сънувате бъдещия си партньор

Автор Теодор Муховски