„Бъдете“ е ключът тук. Как да бъдем щастливи: Това е честно ръководство за възрастни. В тази статия изследваме първия от седемте стълба на щастието - правото да бъдете.

Може да прозвучи неочаквано, но в терапевтичната си практика психолозите доста често се сблъскват с дълбоко вкоренени убеждения като: „Нямам право да живея“, „Не ми се живее“, „Не трябва да съществувам“ и други подобни вариации. Рядко се замисляме за това. Изглежда странно дори, че го обсъждаме, защото разбира се, че съществувам, живея, дишам, движа се... Но на ниво вътрешен опит всичко е много по-сложно.

Правото да бъдеш (да живееш, да вземаш, да заемаш пространство) изобщо не е свързано с факта на биологичното съществуване. Става дума за твърдо и топло вътрешно споразумение, а именно: Имам рождено право да заема място в този свят. Позволено ми е да искам. Да чувствам. Да правя грешки. Да бъда себе си. Това е първият основен стълб в изграждането на собственото ни щастие. Без него останалото просто няма как да се осъществи.

Защо пътят към добрия живот започва оттук?

Щастието е вътрешна система, която може да бъде изградена. Но как да построим къща от нищото? Правото да бъдем е нашата вътрешна земя, нашата основа. Фундаментът. Това е първата точка на опората, преди да се научим да чувстваме себе си, да изграждаме взаимоотношения, да творим, да влияем и да намираме смисъл.

Ако го нямаме това чувство - „Аз съм, аз мога да бъда“ в себе си, тогава изпитваме хронично чувството:

- „Аз съм излишен/а“;
- заслужаващо поведение;
- страх от това да се откроим, да се покажем;
- срам от желанията си;
- живот в постоянно напрежение, в който се чувстваме „като гости“.

Външно човек може да изглежда доста успешен – да работи, да учи, да изгражда взаимоотношения, да води доста активен живот, може би дори да е хиперактивен. Но вътре има чувството, че няма право на всичко това. Че „трябва да се съобразява и постоянно да се стреми да оправдава съществуването си“.

Как се формира правото да бъдеш

В идеалния случай, в зората на живота – при първия контакт с родителите: когато си видяна, приета и обичана просто защото съществуваш и си това, което си. Дори по-ранният контакт – независимо дали бременността е била желана или нежелана, състоянието и мислите на майката по време на бременността също влияят върху развитието на личността и на това дълбоко вкоренено убеждение за „нужда и право“.

За много от нас обаче това право не е потвърдено. Защото нашите родители не са го искали или очаквали. Били са студени, критикуващи, сравняващи, изискващи. Самите те са живели с висока степен на тревожност, която са излъчвали (не винаги са го изричали гласно): „бъди удобна“ или просто не са могли да бъдат до вас. След това детето започва да живее в състоянието: „За да имам място тук, трябва да се впиша такъв, какъвто съм – не съм нужен, не съм обичан (или дори съм в опасност).“ Ние носим това чувство (тези психически и физически реакции) в зрялата си възраст.

ЗВЕЗДИ

Автор Ева Лъчезарова

Какво води най-често до развод? Отговаря адвокатът на звездите

Автор Ева Лъчезарова

Как изглежда тази липса у възрастен?

- Примирявате се с по-малко, отколкото искате.
- Не отстоявате границите си и не се защитавате.
- Страхувате се да изразите себе си.
- Подценявате се.
- Сравнявате се с другите.
- Неспособни сте да питате.
- Трудно ви е да приемате подаръци, грижи и похвали.
- Прекомерна отговорност носите „за всички“.
- Неспособни сте да почивате.
- Навикнали сте да сте толерантни.
- Невидими сте в отношенията и в професионалната си среда.

Правото да бъдеш не е равно на високото самочувствие. Самочувствието винаги се колебае. Правото да бъдеш е много по-дълбоко. Не е „Аз съм страхотен/а“, а „Мога да бъда дори когато не съм“. Това е топла вътрешна подкрепа, която казва: „Аз съм ценена просто защото…. Не съм условие.“

Защо това е основата на щастието?

Невъзможно е да се чувстваш добре, ако подсъзнателно живееш с напрежение: „Нещо не е наред с мен. Не мога да бъда себе си. Трябва да бъда някой друг, за да бъда приет.“

Върху такава основа не може да растат здравословни взаимоотношения, искрени желания свобода на себеизразяване, творчество, смисъл. Всичко ще е свързано със страх, с оцеляване, с това да се държиш и да издържиш. Правото да бъдеш е вътрешно даване на разрешение да ЖИВЕЕШ живота си.

Възвръщане на правото ви да бъдете

Това не се случва за една нощ. Но е възможно да се постигне на всяка възраст – и се случва по три начина:

1) Забелязване. Виждане на това как забраната се проявява в живота ви: в мисли, реакции, избягване, тяло, взаимоотношения.

2) Присвояване. Позволяване на себе си: Желание да чувствате да заемате пространство, да казвате „да“ и „не“, да се откроявате.

3) Интегриране. Да живеете по нов начин - чрез малки действия, които постепенно потвърждават: „Да, мога, защото сега така реших.“

Първа малка практика

Седнете удобно, поставете ръка на гърдите си и се запитайте: „Позволено ли ми е да бъда? Колко място мога да заема? Какъв живот мога да живея?“ И просто наблюдавайте: как реагира тялото ви, какви мисли и асоциации възникват, къде е напрежението вътре. Ако отговорите предизвикват тревожност, сълзи или съпротива, това е нормално. Вие се приближавате до най-дълбоката си същност.

Защо това е важно точно сега?

Без тази стъпка, всичко останало в живота ще бъде изградено върху страха от „трябва“: било то във взаимоотношенията, кариерата, саморазвитието или търсене на смисъл. Първото е „Аз съм“. И чак след това, къде искам да отида. Не обратното. Целта на този етап от проекта „Щастие“ е да ви помогне да си възвърнете правото да бъдете.

Източник: b17