Преди година разбрах за изневярата на съпруга ми. Заедно сме от три години, имаме дъщеря, а в момента съм в деветия месец. В началото живеехме с майка му, заради която нямахме никакъв личен живот. Той е единствено дете, тя го е отгледала сама, ревнуваше го и се отнасяше с него като с малко дете. Освен това е много тревожна, страда от ОКР и контролираше всичко – дори бельото ми: как го пера и как го нося.

По никакъв начин не можех да му обясня, че това не е нормално. Впоследствие се изнесохме от нея и тогава научих, че той ми изневерява от почти година.

Не обвинявам онази жена, нито се чувствам по-лоша от когото и да било. Разбирам, че отговорността е изцяло негова. Когато научих, той дори не ми даде обяснение, а отиде при приятел за три дни. Ни вест, ни кост – сякаш не си струваше дори да ми обяснява, мислейки си, че ще забравя, ще се успокоя и всичко ще бъде постарому. По това време бях бременна, но загубих детето, а дъщеря ни беше много болна.

Реших да си тръгна. Никой обаче не ме подкрепи. Така се случи, че заради майчинството не успях да завърша университета и съм напълно зависима от него.

Той се държеше сякаш нищо не се е случило, сякаш това е нормално, не искаше да говорим. Отново забременях. И след три месеца започнах да се чувствам много зле, след като отидох на гинеколог разбрах, че той ми е пренесъл инфекция. Едва тогава призна, че е спал с друга жена – и то не веднъж.

Той все още не е зрял за семеен живот, защото у дома всичко правеше свекървата, а той само спеше и ходеше на работа.Говорих с него за това, той се оправдаваше, извиняваше се и се заплиташе в лъжи. Като цяло сега живея в илюзия. Сякаш започна да прекарва време със семейството, да помага с дъщеря ни. Прави се, че всичко е наред. И аз вече не искам да говоря за това, още повече че съм бременна, вече емоционално не издържам, пазя се. Но разбирам, че това ще се повтори, много искам да си тръгна. Мисля да поговоря с него за това. Или не си струва?

Малика, 23 години

Психологът отговаря:

Здравейте, Малика. Да, разбирам, че е много болезнено да сте в такъв брак и че се чувствате изморена, унижена и потисната – за съжаление, това е напълно естествена реакция във вашия случай.

Ето защо, ако сега искате да прекратите тази връзка и да започнете нов живот, имате пълното право да го направите. Но трябва да обмислите и планирате как да го направите. Първо трябва да разберете какви задачи трябва да решите, за да започнете свой отделен, независим живот: къде да живеете, кой ще ви помага с децата, откъде да вземете пари за необходимото?Помислете каква подкрепа ви е необходима сега, за да реализирате решението си, и каква ще ви е необходима в началото на самостоятелния живот: от държавата, от роднини, от приятели и близки. Всякаква помощ в битовите въпроси ще ви бъде много полезна и трябва да си я осигурите.

Разбирам, че в момента във вашето положение могат да възникнат различни емоционални реакции, могат да ви обземат страхове, отчаяние, дори гняв.

Всичко това е нормално и естествено. Имате право на всички тези преживявания. Въпреки това, в началния етап на раздялата, може би е добре да подходите към всичко с „хладна глава” и разум, а след това да си помогнете да изживеете всички съпътстващи емоции: да плачете, да крещите, да се ядосвате.

След като обмислите плана си за самостоятелен живот, опитайте се да поговорите с мъжа си, обяснявайки ясно и недвусмислено позицията си, чувствата си, както сте описали тук в писмото си. Попитайте го как и с какво може да участва в живота ви с децата, обмислете предварително удобен за вас формат, за да се договорите за него сега.

Да, съпругът ви може да реагира по различни начини: от агресия и заплахи до молби да останете. Бъдете подготвени за това, като разберете как ще реагирате и какво ще кажете.

Мисля, че си струва да помните, че решението ви да излезете от разрушителната връзка сега е спасително, но може да не е окончателно. Да, много искате да се освободите, да спрете да изпитвате болка и унижение, но след разделянето връзката може да се превърне в нещо друго. Разбира се, трудно е да се говори за вероятността от такъв изход, но това наистина се случва, ако и двамата партньори работят за възстановяването на семейството.

Възможно е периодът на разделно живеене да доведе до нещо положително. Повтарям, не знаем доколко това е възможно именно във вашите отношения, но такива неща се случват в живота. Слушайте себе си и сърцето си. От сърце ви пожелавам всичко да се нареди и разреши по най-добрия за вас начин.