Имате ли навика да отлагате задачи, от които не можете да се отървете? Хората използват всякакви изрази, за да си позволят да отложат нещо. Твърде често те дори не осъзнават, че се опитват да отсрочат нещо, когато употребяват тези думи.

Разсейването се промъква в добре познати фрази като начин да се прикрие мързелът, заложен в основата им. Ако осъзнаете, че използвате някой от тези изрази по навик, можете да се сетите, че протакате задача. Дори самите формулировки са мързеливи в своята краткост и неяснота.

„Ще го оставя тук, само за малко“

Казвали ли сте си някога: „Ще го оставя тук, само за малко“? Намерението ви е да се върнете след малко, да преместите предмета и да го приберете. В девет от десет случая обаче този предмет остава на мястото си „само за малко“ за доста дълго време.

Преди да се усетите, сте натрупали още няколко неща на същото място и вече имате огромна купчина безпорядък. Изследване на връзката между прокрастинацията и безпорядъка предполага, че „общите тенденции към отлагане могат да създадат доживотен модел на реакции към средата, които стават все по-неадаптивни с течение на живота“.


„Ще се заема с това по-късно“

Казвате си: „Ще се заема с това по-късно“. Не искате да го направите сега, защото е огромна купчина с неща. Мислите си, че в момента нямате време да занесете всичко по местата му. Може би истинският проблем е, че предметите нямат определени места и не знаете къде да ги сложите. Така мястото „само за малко“ се превръща в техен временен дом, докато вече не върши работа.


„Някой ден“

Да си казваш, че ще направиш нещо „по-късно“, е проблем, защото „по-късно“ не е време. „По-късно“ никога не настъпва, точно както и „някой ден“. Няма ден, наречен „някой ден“, така че „някой ден“ никога няма да дойде. И каквото и да искате да направите, то няма да бъде свършено, освен ако не го планирате.

„Ще отнеме твърде много време“

Доста често надценяваме времето, необходимо за извършване на дадена дейност. Позволяваме си да не я свършим, като си казваме: „Ще отнеме твърде много време“. В действителност не знаем колко време ще е нужно. Ако не започнем, няма как да преценим кога ще приключим.

Перфекционистът в нас иска да знае, че разполага с достатъчно време, за да започне и завърши дадена задача, още преди да е започнал. Така че, когато искаме да отложим старта, си казваме, че ще отнеме твърде много време или повече време, отколкото имаме в момента. Отлагаме и тогава остава въпросът: кога изобщо имаме точно достатъчно време?


„Ще го свърша, когато му дойде времето“

Казвали ли сте някога „Ще го свърша, когато му дойде времето“ в отговор на нечия молба? Този израз, тъй като не е обвързан с конкретен ден или час, е поредната тактика за отлагане. Никога не казвате кога точно ще свършите нещо. Просто намеквате, че когато ви дойде вдъхновението, ще се заемете.


„Само този път“

Тази фраза ви дава разрешение да се отпуснете или да избегнете изпълнението на дадена задача. „Само този път няма да сгъвам чаршафите. Ще ги оставя в коша за пране, докато не дойде време да ги сложа на леглото.“

„Само този път няма да изпразня съдомиялната. Ще използвам чистите съдове от нея, докато мивката се напълни и не останат повече чисти.“ Използвали ли сте някога този израз, само за да установите, че ви се е върнало тъпкано?

Как да разпознаваме отлагането по-лесно?

Когато осъзнаете начините, по които се самозалъгвате, вие си давате разрешение да избягвате задачи. Тогава става по-лесно да разпознаете факта, че отлагате.

Лайф коучът Жаклин Нойвирт съветва: „Лесно е да попаднеш в капана на логическите разсъждения. Има време и място за приоритизиране на логиката. Но когато става въпрос за вземане на решение, да се вслушаш в сърцето или интуицията си е най-добрият начин да вземеш решения, базирани на това, което наистина искаш.“


Забелязахте ли обща тема в този списък? Повечето от тези изрази не биха ви помогнали да отлагате, ако определите конкретен ден и час за съответната задача. Ако това е навик, който искате да промените, дръжте този списък подръка и осъзнайте, че когато използвате тези изрази, вие саботирате собствените си усилия да свършите нещата.