Защо тревожните хора бъркат вътрешните си реакции с действия? В консултации с психотерапевти и в социалните мрежи редовно се поставят подобни въпроси – дали не изневеряват на партньора си, ако харесват някого.

Различните хора ги формулират по различен начин, но зад всеки от тях се крие едно и също съмнение: „Във връзка съм, ами ако харесам някой друг - това изневяра ли е?“; „Майка ми каза, че никога не е помисляла за друг мъж.“; „Сънувах бившия си – така предавам ли съпруга си?“; „Харесва ми да говоря с колегата си. Това означава ли, че имам проблеми в брака си?“; „Не винаги искам интимност със съпруга си. Означава ли това, че не го обичам?“

Тези опасения изглеждат прости. Но в основата им винаги стои дълбока тревожност: страхът от загуба на контрол и разрушаване на важни взаимоотношения.

Защо реагираме по този начин спрямо другите хора?

Човешката психика е устроена по такъв начин, че редовно реагираме на хората около нас - на интонациите им, на познати черти на лицето, на чувството им за разбиране, на усещането за комфорт. Това са естествени процеси, основани на паметта, асоциациите и емоционалните центрове на мозъка.

Подобни реакции НЕ са признак на вътрешна изневяра. Те не показват слаб морал или липса на любов към партньора. Те са просто автоматична реакция, която не може да бъде напълно предвидена или контролирана. Но тревожните хора често възприемат тази реакция като сигнал за опасност.

Възниква мисълта: „Ако съм почувствала нещо към друг мъж, това означава, че вече съм направила грешната стъпка.“ Но това предизвиква прекомерен контрол върху неконтролируемото – върху мислите, емоциите, фантазиите, дори мечтите.

Откъде идва страхът от „случайно влюбване“?

Когато човек се страхува от собствените си чувства, това рядко е свързано с реална заплаха за връзката. По-често това е отражение на неговите вътрешни убеждения: „Ярки, спонтанни емоции могат да разрушат това, което се опитвам да запазя.“ Появява се желание за пълна емоционална сигурност, а именно, да не чувствам нищо ненужно, да не реагирам на нищо, което би могло да породи съмнения. Така се развива ригидна вътрешна нагласа - по-добре е да потиснеш всяка такава реакция, отколкото да се изправиш пред тревожността. С течение на времето тя води до това човек да се чувства уморен от нуждата да „бъде прав“, да следи всяко свое вътрешно движение, да анализира и да си обяснява дори свои мимолетни мисли.

Каква е разликата между чувствата и действията?

Важно е да запомните: емоцията сама по себе си не е действие. Тя не определя вашите избори, нито ви задължава да действате по някакъв начин. Зрелостта не означава да не чувствате нищо. Зрелостта е способността да забелязвате реакциите си, да не се страхувате от тях и да вземате решения въз основа на ценностите си, а не на заради страх или от тревожност. Може да възникне съчувствие. Може да проблесне мисъл. Мечта някаква може да ви изненада. Но изборът си остава ваш. И именно изборът определя поведението, а не автоматичните реакции на ума.

Когато човек спре да третира собствените си чувства като заплаха, напрежението видимо намалява. Появява се яснота: привличането не означава нищо, то не е стъпка към предателство, а нормална част от човешкия опит. И само човек, който не се страхува от собствения си вътрешен живот, е способен да остане верен не от страх, а защото прави съзнателен избор в полза на партньора си.

Какво е истинското предизвикателство?

Проблемът не е, че може да се почувствате привлечени от някого. Проблемът е, че тревожността ви пречи да бъдете себе си в този момент. Работата не е в това да спрете да чувствате, а в това да разберете реакциите си и да не ги превръщате в бедствие.

Това може и трябва да се развива: да се забелязва какво точно е резонирало, защо е причинило тревожност, кои заключения са наистина оправдани и кои са продукт на тревожност. Когато човек научи това, постоянната вътрешна борба изчезва. Взаимоотношенията между партньорите стават по-спокойни. А чувството „мога да се доверя на себе си“ се засилва.

Източник: b17, автор Ирина Иншакова, психолог, експерт по тревожно-фобични разстройства

ПО ЖЕНСКИ

Автор Веселина Петрова

Любов без граници: как разликата във възрастта наистина влияе на отношенията

Автор Веселина Петрова